Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Астролабията – „хващач” на звезди

С астролабията, изобретена от Птоломей човечеството се сдобива с това невероятно пособие.
Снимка: Архив
На 6 юли 1476 г., едва 40-годишен, в Рим умира немският математик Йохан Региомонтан. Не само неговите съвременници, а и поколения по-късно, го считат за баща на астролабията.
В интерес на фактите, астролабията (от старогръцки „астролабон” – събиращ, улавящ звезди) е сред най-древните астрономически инструменти. Ползвали са го гърци, египтяни, араби, сирийци… Според някои историци, уредът е идейна рожба на древногръцкия астроном Хипарх. Но същинските функции на инструмента създава Клавдий Птоломей. Така математици, астрономи, географи, пътешественици и мореплаватели се сдобиват с безценно пособие. С него измерват положението на звездите, могат да определят часа,съотношението между деня и нощта, да отчитат движенията на слънцето и луната.
На външен вид устройството е странно и привлекателно-загадъчно. По Средиземноморието и на Изток астролабията е позната от древността, но едва около Х – ХI век тя става известна и в Западна Европа. В занаятчийските работилници европейските майстори се стараят да не отстъпват на колегите си от Изток: отделят специално внимание върху художествената украса на уреда. Така астролабията става привлекателна вещ, достойна за модните пристрастия на кралските колекции.

И ето ни в ХV век. В Кьонингсберг се ражда Йохан Региомонтан. Едва 11-годишен е приет в Университета в Лайпциг. Три години по-късно продължава академичното си обучение в Университета Alma Mater Rudolphina – Виена. След дипломирането си преподава доста необичайните за днешно време съчетания от научни дисциплини: оптика и древна литература. Изработва астролабия за Максимилиан I Хабсбургски. Превежда книги от същия онзи Клавдий Птоломей, допринесъл за голямото приложение на астролабията. Впрочем, ние трябва също добре да знаем неговото име: ръкописите на Клавдий Птоломей съдържат ценни сведения за ранната история на славяните и прабългарите.
Ако туристът реши да направи пътешествие по стъпките на Региомонтан, ще трябва да иде и до Нюрнберг. Там, през 1471 г. немският математик основава една от първите астрономически обсерватории в Европа. В същата сграда, 3 години по-късно (запомнете този факт) Региомонтан отпечатва известните Ефемериди, таблици за координатите на звездите. Това са първите типографски отпечатани астрономически таблици. Тъкмо тях са ползвали Вашку да Гама, Христофор Колумб и други мореплаватели.
Не сте забравили за къщата в Нюрнберг, нали? – Впоследствие там живее знаменитият художник Албрехт Дюрер, сега сградата е негов дом-музей.
Пътят на Региомонтан продължава към Рим. Ученият работи за кардинал Бесарион. Пише трудове. За някои от тях, като “Epytoma in almagesti Ptolomei”. Николай Коперник казва, че това е едно от съчиненията, които му оказват силно влияние.

Още много други истории за пътешествия и идеи за различни маршрути може да чуете в предаването „А сега накъде”.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05