Днешното пътуване със Звездния експрес ще протече в толкова чаровна и вълнуваща компания, че никой от уважаемите любители на популярните сценични жанрове не би могъл да устои. Особено дамите! Най-напред ще прозвучи песен със заглавие „Ангел” – музика Карлос Гуаставино, аранжимент – Хосе Кура, изпълнение – Хосе Кура, диригент – Хосе Кура. Един от най-разностранните и най-харизматични изпълнители на съвременната оперна и концертна сцена отпразнува юбилейния си рожден ден на 5-и декември. Между другото, 5-и декември е рождената дата и на още един испаноезичен тенор-легенда – Хосе Карерас, което на някои вероятно ще се стори повече от съвпадение...
Що се отнася до неустоимия аржентинец Хосе Кура, той е световноизвестен с доста оригиналните си оперни интерпретации, с нетрадиционните и новаторски концертни изяви, с хипнотизиращото сценично присъствие и с немаловажния факт, че освен блестящ изпълнител и шоумен, е образован диригент и талантлив композитор, който не се бои дори от предизвикателствата на режисурата и сценографията.
Роден е на 5-и декември 1962-ра година в град Росарио, Санта Фе – Аржентина, и рано проявява музикалния си талант. На 12 години започва да свири на китара, на 15 дебютира като хоров диригент, на 16 започва да учи композиция, на 20 е приет в училището по изкуства в Националния университет на Росарио, а през 1983-а става помощник-диригент на университетския хор.
Същата година печели стипендия, благодарение на която шест месеца специализира в „Театро Колон” в Буенос Айрес. До 1988-а Хосе Кура продължава да пее в оперни хорове, но се фокусира върху дирижирането и композицията. Малко преди да навърши 26 години, започва уроци по вокална техника и решава да се посвети на оперната сцена. През 1991-ва Кура заминава за Италия, където учи пеене при Виторио Терранова. Дебютът му е още през февруари 1992-ра във Верона в малка роля от опера на Хенце, следват още няколко малки партии в Генуа, а през март 1993-а Кура е ангажиран за първата си главна партия – Жан в постановката на операта „Госпожица Юлия” от Антонио Бибало в театър „Джузепе Верди” в Триест. Местната преса не пропуска да отбележи, че Кура е „изключителен пеещ актьор”.
Същата година той дебютира в оперетата „Валс мечта” на Оскар Щраус и отново привлича вниманието на критиката в ролята на Алберт Грегор от „Делото Макропулос” на Яначек. 1994-та година започва за Кура с цяла серия много успешни дебюти: Измаеле от „Набуко” в Генуа и Дон Алваро от „Силата на съдбата” в Торино, последвани от Руджеро в световната премиера на третата версия на „Лястовичката” на Пучини и Роберто в първата опера на същия автор – „Вилиси”. След „Вилиси” за Хосе Кура пишат, че е действително прекрасен изпълнител с гласови данни, надхвърлящи обичайните, много силни и експресивни и със сценично присъствие на истински актьор. Следва първият му истински триумф – дебютът в ролята на Лорис от „Федора” през ноември 1994-та в Чикаго, с партньорка знаменитата Мирела Френи. През 1995-а Кура дебютира в Ковънт Гардън в „Стифелио” на Верди, а през 1997-а – в Миланската Скала в „Джоконда” на Понкиели. През април 1998-а, когато Лучано Павароти е принуден да отмени участието си в „Аида” в Палермо заради здравословни проблеми, Кура го замества доста успешно, а след концерт в Метрополитън опера младият аржентинец получава титлата „четвърти тенор в света” след Павароти, Доминго и Карерас. Тримата първи явно не възразяват, след като самият Доминго акомпанира на Кура като диригент в албум с арии на Пучини.
В последните години Хосе Кура все по-неуморно демонстрира уникалните си възможности на синтетичен музикант. Изпълнява не само тенорови, а и баритонови партии, защото гласът му го позволява. Другото му призвание, открито още преди пеенето, е дирижирането. Преди години албумът му с арии на Верди, които той дирижира сам, се превърна в сензация, но в историята на операта Кура ще влезе и с факта, че е първият изпълнител, пял на сцена, едновременно дирижирайки оркестъра. Освен всичко Хосе Кура се занимава активно с композиция, прави собствени фотоизложби, поставя оперни спектакли. И още веднъж влезе в историята, когато след като режисира „Селска чест” и „Палячи”, а във втората творба излезе на сцената и изпя Канио в Хамбургската опера през февруари 2003-а. Той бие всички рекорди на популярност и днес е сред най-ярките пеещи звезди, а сред огромното количество титли и награди е платиненият му диск „Любовни песни”.
За певеца, диригента, композитора и режисьора Хосе Кура като че ли няма невъзможни неща. Е, напоследък той повече дирижира и режисира, оформя фотографски изложби и албуми, а пеенето ограничава в концертни изяви, с определен уклон към популярните жанрове. Затова пък светът го помни с две изумително ярки роли – Отело на Верди и Самсон на Сен-Санс. За първи път неговият изумителен Самсон буди възторга на лондончани в началото на 1996-а година. И дори престижни издания като Independent и Evening Standard не пестят похвалите си. Около две години по-късно сър Колин Дейвис използва този триумф, за да реализира впечатляващ звукозаписен продукт – „Самсон и Далила” на Сен-Санс с Олга Бородина и Хосе Кура, заедно с Лондонския симфоничен оркестър и хор.
Само преди дни в оперния театър на Лиеж Хосе Кура отново триумфира в „Селска чест” и „Палячи” – едновременно като режисьор и като изпълнител: както на Туриду, тъй и на Канио. И ако отзивите на критиката за пеенето му не са хвалебствени, то в ролята на режисьор той определено се е оказал на ниво. В рецензията на Майя Шварцман за сайта Belcanto.ru четем: Рядко ми се е случвало да гледам в операта толкова хармонична, съгласувана и почувствана актьорска игра. Според очевидци на финала след този спектакъл на сцената изнесли огромна торта и солистите, хорът, оркестърът и цялата публика станали и дружно изпяли Happy Birthday за Хосе Кура, който на 5-и декември навърши 50.
петък, 7 декември
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg