Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Китарата

Снимка: Архив
Днес, през двайсет и първото столетие е обичайно, сякаш е правило публиката да се опиянява от музикално изпълнителско майсторство, както и от безбройни съвременни електро-и-акустични китарни измерения, дошли благодарение на изкусни майстори-производители. Все още имат магически ореол имената: Gibson, Les Paul, Fender, Telecaster, Stratocaster, Rickenbacker, PRS, Martin, Gretsch, Music Man, Epiphone, Ovation, Olson, Ibanez, Taylor, Guild, Höfner, Dobro и прочее Vallеy Arts китари...
Хиляди са тези, които продължават и опитват да бъдат последователи на Hendrix, McLaughlin, Page, Henderson, Morse, Vai, Lukather, Metheny, Graydon, Carlton, Di Meola, Ritenour, Benson, Pass, Montgomery, Coryell, Byrd, Walker, King и Waters… 
А знае ли някой, че в първите четири десетилетия на миналия век блусът, регтаймът, джазът, расовата музика (преименована през 1949 г. на „ритъм & блус” и на „рок & рол” няколко години по-късно) са били заклеймени като пролетарско изкуство, че много от американците (и повечето афроамериканци) са отричали тази музика, а заедно с нея и „представящия низшите слоеве инструменти - китарата”? Така е било според нравите и традиционното разбиране за Света в недалечно време. Наистина, всичко това не е за вярване, но големият музикален специалист и изследовател Волфганг Занднер е достатъчно убедителен, разказвайки действителен случай с определяния за „един от бащите на блуса” W. C. Handy: когато младият Хенди си купил китара, баща му се развикал: „Китара! Играчка  на дявола! Махай я ти казвам! Хвърли я от ръцете си! Какво те накара да донесеш този грешен предмет в нашия християнски дом? Върни го там, откъдето си го взел!..” (W. Zandner, Aspekte Zur Geschichte, Asthetik, Produktion, прев. Г. Бъчваров, 1982 г.)
Може ли някой да си представи музиката днес без този великолепен инструмент, без това преносимо шест струнно „пиано”, което може да бъде винаги с теб, докато не се превърне в неделима твоя част. Китарата. Благословен е този, който я е сътворил.

четвъртък, 6 юни от 23.00 часа    
По публикацията работи: Кристиян Бояджиев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Игор Марковски

Пеещи артисти с трето издание в НДК

"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика – ще бъде на концерта "Пеещи артисти 3везди" само след седмица в Зала 1 на НДК. Съвсем скоро предстои снимането и на клип... Трета поредна песен, след "Българският тъпан" и "Рядък екземпляр", в тандем..

публикувано на 19.09.24 в 17:35
Симфоничен оркестър на БНР

Празничен концерт по повод Деня на независимостта на България

На 18 септември в навечерието на една от най-важните дати от съвременната българската история – Деня на независимостта, ще излъчим директно от сцената на Националната опера и балет празничния концерт, организиран от БНР и "Реформ юнион клуб" . Участват Симфоничният оркестър на БНР и главният диригент Константин Илиевски, Детският хор на БНР с..

публикувано на 18.09.24 в 08:48
Mono Inc.

Mono Inc. на Античния театър в Пловдив

Красотата и поезията на мрака  – малко весели, повече тъжни, но все крайно експресивни, ще владеят пловдивския античен театър в три поредни дни 20,  21, и 22 септември, когато предстоят три ексклузивни концерта за целите Балкани. Великолепни гости и чудесно подбрани български формации, които да подгреят публиката за тях. "Моно Инк."  –..

публикувано на 16.09.24 в 09:42

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 септември 2024 г.

16 септември Свири Симфоничният оркестър на Словенското радио и телевизия с диригент Илич Ривас. 3.00 часа – Арнолд Шьонберг (1874-1951), Просветлена нощ, оп. 4. 3.30 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Концерт за пиано № 1 в ре минор, оп. 15. Солист: Мета Файдига (пиано). 4.17 часа – Анатолий Лядов (1855-1914), Прелюд в си минор, оп. 11 № 1. Изпълнява..

публикувано на 15.09.24 в 09:00

Гласът на Николай Гяуров

Тази събота (14 септември от 20 часа) ще си спомним за един от най-големите български певци, получил признание по най-престижните оперни сцени. Това е басът Николай Гяуров , чиито 95-години от рождението се навършиха на 13 септември. Като цялостен оперен запис избрахме да прозвучи Вердиевия шедьовър "Дон Карлос", създаден по едноименната..

публикувано на 14.09.24 в 08:05