Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На 8 февруари от 20.00 часа директно от Метрополитън опера в Ню Йорк - „Русалка” от Дворжак с Рене Флеминг

| обновено на 07.02.14 в 12:11 БНР Новини
Рене Флеминг в ролята на Русалка

Първото представление на операта „Русалка” е на 31 март 1901 година в Прага. През 1904 година Дворжак умира на 63-годишна възраст. Три години преди да напише операта, той ръководи Нюйоркската консерватория, а след завръщането си в родината поема кормилото на Пражката консерватория вече като професор.

През целия си творчески път той не спира да преподава и да композира. В този последен период от живота му се ражда „Русалка”. Заедно с „Продадена невеста” на Сметана тя е символ за чешката музикална класика. Изобилието от мелодична красота и наситеност, емоционалност и силно въздействие, композиторът постига с лайтмотивна техника, блестяща оркестрация, впрягайки целия си досегашен творчески опит. Усеща се полъх от „Из новия свят”, от концерта му за виолончело и оркестър, от Славянските танци...

Уединен във вилата си край Пшибрам, Дворжак завършва цялата партитура за 8 месеца, от април до ноември 1900 година.

Музика, създадена с голяма любов, след дълго отсъствие от обичните родни места, сред любими хора, зеленина, слънце и простор - това е “Русалка”. Либретото е дело на известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил.

„Русалка” е приказка за водната нимфа, отдала любовта си на човешко същество. Но дали операта е всъщност изискана и спокойна или по-скоро зловеща и странна? Този въпрос си задават критиците в Ню Йорк след възстановената през февруари постановка на режисьора Ото Шенк от 1993 година. От една страна, те поставят бурния оркестър на Яник Незе-Сеген, който акцентира върху симфоничния и ритмичен размах в партитурата. Наричат оркестъра му дори „дивашки”. На другия полюс е мекотата и изисканата елегантност на Рене Флеминг. Нейната популярност сред американците нарастна неимоверно след като на 2 февруари сопраното откри финала на Националната футболна лига, тъй наречения Супер боул, с прочувствено изпълнение на националния химн. Макар и носителка четири пъти на наградата Грами, това не попречи на критиците да нарекат изпълнението й „вокално и драматично предпазливо”. Вероятно такъв е прочитът на ролята за Рене Флеминг. Русалка не е обикновена влюбена девойка, горяща в страст и тревоги. В нея живее не само любовта, но и студената природа на русалката. Само на смъртните е дадено да обичат и единствено човешката душа е дарена с небесен покой – това говори тя на баща си Водния дух.

Рене Флеминг пее за първи път прочутата Песен към месеца от първо действие на операта през 1988 година като победител в конкурса Metropolitan Opera Auditions и това е първата и поява на тази сцена. Тогава е 29-годишна. През 1990 година пее за първи път в „Русалка” в постановка на операта в Сиатъл.

Това е ролята, която ме изстреля на върха – споделя певицата. През 1998 година е първият и цялостен запис със сър Чарлз Маккерас и Пражката филхармония. През 2002 г. реализира дивиди със Сергей Ларин, Джеймс Конлън, оркестъра и хора на Парижката опера.

Връщайки се към тази роля, сякаш се връщам у дома – казва Флеминг. На сцената на Метрополитън този месец й партнират полският тенор Пьотр Бечала, елегантен и страстен в ролята на Принца. Магьосницата е мецосопраното Долора Заджик, която пее същата роля и в записа от 1998 година. В ролята на Чуждоземната принцеса е сопраното Емили Магий, дебютантка на сцената на Метрополитън опера. Бас-баритонът Джон Релиа е Водния дух, баритонът Алексей Лавров е в ролята на ловеца, тенорът Владимир Хмело – горския, сопраното Джули Булиан – помощник-готвача.

В една от паузите ще чуете интервю с Рене Флеминг.

Съдържание на операта



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българският хор "Булгапея" с първи концерт в Брюксел за 2025 година

Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création.  Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..

публикувано на 18.02.25 в 14:35
Албена Петрович-Врачанска

Албена Петрович-Врачанска: Човек за да пише, трябва да има нещо да каже

Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...

публикувано на 18.02.25 в 08:20
Васил Спасов

Да сбъдваш джаз мечти динамично и елегантно

"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..

публикувано на 17.02.25 в 17:35

Глен Хюз идва с мегаспектакъла "Гласовете на рока със симфоничен оркестър"

A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...

публикувано на 17.02.25 в 12:53

Излезе нова книга с непознати писма от Париж на младия Любомир Пипков

В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..

публикувано на 17.02.25 в 07:50