Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Природни резервати в България”

Природен парк „Сините камъни”

БНР Новини
Орхидея анакамптис пирамидалис в Природен парк „Сините камъни”
Снимка: архив на парка

Лека полека синевата на небето се влива в скалния масив край Сливен и привечер градът се потапя в приказно вълшебство. Сякаш косите на Синята фея забулват склоновете на Стара планина. Тайнството си има научно обяснение, разбира се. Причината е в геоложкия състав на скалите - кварцпорфир, образуван в продължение на хилядолетия. Неговото находище е едно от най-големите в Европа. Промяната на светлината и температурата влияят на камъка и му придават тази чудна окраска. В природен парк „Сините камъни” се срещат и други интересни скални образувания от пясъчници, варовик, едрозърнест гранит. Най-високият връх в парка, връх „Българка”, се издига върху едрозърнест гранит. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят още редица други върхове, огромни отвесни пропасти, пещери и долини. Чудо на природата, сравнявано още преди столетия с Алпите, затова „Сините камъни” са известни още като „Сливенските Алпи”.
Макар и малък, природният парк е известен със своето богато видово разнообразие. Двата склона на Стара планина – север и южен - са коренно различни. Единият е скалист, а другият е царство на множество растения. Тук виреят 108 вида с национален и международен статут на защита.Скалите също не са безжизнени – през топлите и влажни месеци те са покрити с разноцветни килими от мъхове, лишеи и дребни цветя с ярки цветове. Белег за чиста природа. По голяма част от територията на парка е покрита със смесени широколистни гори. Характерни за района са формациите от мизийски бук, който е под закрилата на закона в резерват „Кутелка” - част от природен парк „Сините камъни”.
За тях и за останалите богатства на природен парк „Сините камъни” разказват експертите Радослава Алексиева, Надя Гетова и Ивелина Николова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15