Отново една любима приказка на Андерсен, но всичко ли е толкова просто

Приказките на Андерсен са като любимото музикално парче. Повторното им слушане не само откроява нови нюанси, мисли и детайли във вече като че ли напълно познатата история. Цялата вълна от образи, емоции и пренасяне в детството, която ни залива докато слушаме аудиото, създава и усещане на уют, спокойствие и задълбочаване в себе си. Все едно сме си в къщи. Както любимата музика.
В приказките на Андерсен, така както Радиотеатърът ги адаптира и поднася на слушателите, има и предизвикателства за възрастните. Не само свежото усещане от среща с оригинално хрумване и истории, сами по себе си стари като света, но чудесно, чувствително и мъдро разказани от Кристиан Андерсен. Тук е място за среща и с актьорско изкуство, звук и режисура на супер ниво. И тези „Дивите лебеди“, нашите „Дивите лебеди“, които са една от стотиците радиоверсии на приказката, направени на всякакви езици от всякакви радиа и звучащи в ефира на планетата, са нещо, което си струва да се чуе. Режисьор: Илия Добрев. Участват: Дарин Ангелов, Екатерина Стоянова, Михаил Петров, Веселин Мишев, Нина Стамова, Мая Бабурска и Иван Налбантов.
Ако искаме да бъдем верни на автора, който според разкритията на изследователите му, проучили както собствените му писма и дневници, така и тези на негови съвременници и приятели, изобщо не става дума и не трябва да става дума за една проста и наивно разказана история за деца. Андерсен е бил амбициозен автор с рязък и проницателен уми и постоянно измъчвана душа , неустоимо привлечен от висшето общество. Неговите приказки са много по-сложни, многопластови и изтънчени от онези наивни линейни историйки, които са се получили при много от безбройните преводи, адаптации и медийно мултиплициране. Имаме среща със сериозен творец, с истински художник и прозорлив наблюдател на човешката природа и социалната действителност, който още в Дания от 19 век е стигнал до заключения, които спокойно могат да бъдат назовани модерни.