Весна Голдсуърти: За Запада Балканите остават предградията на Европа

интервю на Ирина Недева с Весна Голдсуърти (in English)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Балканският маршрут е във фокуса на Европа от Бърнард Шоу до Шенген. Как изглеждат Балканите през погледа на британската писателка Весна Голдсуърти? Кои са „виновниците“ за колективното въображение на Запада за Балканите?

Балканите са предградията на Европа и страдат от същите проблеми като истинските предградия, това каза в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ Весна Голдсуърти, автор на "Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението".Българският превод от издателство "Кралица Маб" отдавна е изчерпано в книжарниците. Междувременно Весна Глосуорти е позната на българските четящи хора и с преведения й последен роман "Горски" - модерен прочит на класиката на Франсис Скот Фитджералд "Великият Гетсби", когото Весна превръща в руски олигарх.

Все още ли има "ирония в това да виждаме страните си пречупени през визиите на английски и западно-европейски писатели" според вас? Дали това е знак за авто-колонизацията, без която не можем в нашите географски ширини?

Това е добър въпрос. Когато преди близо 20 години писах "Измислянето на Руритания", това ме вълнуваше, а и до днес остава валидно. Почти нищо не се е променило. Въпреки че, се промениха границите, минахме през войни, някои страни от нашия регион се присъединиха към ЕС,.светът се промени значително, но скритата игра на доминации и власт, която бродира въображението остава непроменена. Защото ние всъщност използваме западното въображение за Балканите. Не искам да звуча цинично, но властта е все още там където са основните финансови ресурси. Ако следваме парите ще видим кой прави големите наративи във филмовите мегапродукции, издава новите бестселъри, които се превеждат навсякъде и това е тази невидима структура зад представите за Балканите, която нап практика създава трайните образи на въображението ни за този регион.

На Балканите може би защото сме лесно адаптивни, а се адаптираме даже към неща, към които не трябва да се адаптираме, ние приемаме образите за нас самите създадени в другите народи. Даже когато това не е добре за самите нас.

В книгата си "Измислянето на Руритания" Весна Голсуорти развива тезата за Балканите, които в западното въображение са ресурс ...за развлекателната индустрия. Една от пиесите в този дух е "Оръжията и човека" на Бърнард Шоу. В нея "България е описана като страна, която се колебае мъчително между разкошния Ориент и евтината, имитаторска “западност”. Указанията на Шоу към интериора са да е "наполовина богат български, наполовина евтин виенски...", осезаем присмех към напъна за европеизация и миене на ръцете, при реалните мръсни нокти на Стамболов... Бърнард Шоу по-късно се извинява на българските студенти, като впрочем очаква от тях да развият чувството си хумор...вероятно по британски модел. Попитах Весна Голсуърти дали във "въобразяването на Балканите" има стереотипи - коя от малките ни страни да е романтичната, коя да е анти-романтичната, коя да е хумористичната, коя да е злокобната /хорор/ запазена територия?

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Весна за ''империализма на Западното въобаржение''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това, което се случва с Бърнард Шоу е доста любопитно, защото, честно казано, той просто иска да напише пиеса, като създава някакъв Руритански образ на малка страна, която е като дете. Страна, която се нуждае от непрекъснатите грижи на накой родител от големите държави. Страната-дете е смешна, смехотворна, нуждае се от това да бъде направлявана и да е под диктата на Големите сили. И, въпреки че слага името България, първоначално е мислел това да е Сърбия. Но после разбира, че със сърбия този замисъл няма как да проработи. А на практика за самия Бърнард Шоу дали е Сърбия България или някоя напълно измислена балканска страна, няма никакво значение. Но за хората от тези съответни страни ИМА значение, точно защото това става пиеса, която се поставя в западните театри, и ако сте българин, когато се срещате с британец той ще ви "чете" през тези комични образи от пиесата "Оръжията и човека". Ще смята че се къпете само веднъж на няколко седмици и че ако видите повече от 1-2 книги на някой рафт ще смятате, че това е библиотека.

Всъщност няма начин ако сте българин да проявте чувство за хумор към тази пиеса, така че неговото извинение към българските студенти е доста нечестно, защото това е от типа гадни шеги на по-силния. Така че в Измислянето на Руритания аз изключително се интересувах от точно този тип литература, като пиесата на Бърнард Шау и автори като него, които никога не са си направили труда да стъпят на Балканите. Автори, за които Балканите са напълно воъбражаеми. Какво изобщо знае Шоу за България ако никога не е бил там?! Ако говорим за Румъния имаме поне вампирите и даже едно четири-пет годишно дете в Англия е чувало ако не за Дракула, поне за вампири и така ще знае нещо за Румъния през този мощен мит. Но какво правиш ако си румънец и те свързват само с това, или какво правиш ако си българин?! Създаваш ли нещо като парк за забавлания с чудовища и клоуни, или пък музей на "Оръжията и човекът" - както е озаглавена пиесата на Бърнард Шоу в който да показваш на британците това, което си мислят, че знаят. Или просто се опитваш да забравиш това злополучие.

казва Весна Голсуърти, която със сигурност, преди да пише за това как пишат британците за балканските държави, ги е обиколила, включително е била и в София.

Весна за разликата Шоу - Гладстон

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Питам я обаче има ли разлика между Бърнард Шоу и литературния му подход към България и този на политикът Уилям Гладстон, който сле Априлското възстание призовава Русия да се намеси и да помогне на българите?

Има огромна разлика между двамата. И тя е, че Гластон, защото е политик и истински християнин, той се е интересувал от сцената на... реалността, това е интересната пиеса за него, докато Шоу просто не го е грижа за нищо. Интересът му е инцидентен. Не че е искал да бъде специфично жесток спрамо българите, той просто се е нуждаел от малка страна. Това наричам империализъм на воъображението. Той спокойно е можел да го приземи някъде другаде това свое въображение. Проблемът е, че много хора забравят Гладстон и какво Гладстон е направил. Даже когато си спомнят името на Гладстон, са забравили неговата про-българска кампания, докато пиесата на Бърнард Шоу още се играе по световните сцени и създава устойчивите неверни стереотипи. Така че това е силата на една артистична творба, която понякога може да е в полза, да фаворизира страната ти, но когато е като Руритания, като Дракула, като пиесата Оръжията и човекът на Шоу тя работи срещу определени общества и страни.

"Недостатъчно ориенталски, за да бъдат екзотични, и все още не дотам европейски, Балканите се превърнаха в склад за всякакви нежелани, неприемливи, дори расистки чувства, които повече не можеха да бъдат изразявани по отношение на страните от Третия свят."

Все още ли е така?

На практика точно Балканите събират непропорционално количество подигравателни, осмиващи черти в западно-европейската литература. Нито ориенталски, нито западни, полуцивилизовани, полуориенталски, Балканите се оказаха траен склад за всякакви неприемливи даже расистки чувства, които остават трайно господстващи в литературните стереотипи. Така, че, да - Гладстон е знаел много по-добре от Бърнард Шоу какво става на Балканите в този момент, но ще е напълно забравено какво е казал, докато пиесите на Шоу ще продължат да се играят.

Дихотомията Балкани-Европа, която Весна Голсуърти описва по блестящ начин като Балканите са "всичко от което бягаме", а Европа - "всичко което бихме искали да бъдем" е владеела балканското самосъзнание десетилетия. Дали вече стават две века на практика отразени балкански комплекси, които трайно формират проблематични идентичности?

По времето когато Балканите са разделени между Австро-унгарската империя и Османската империя, западоневропейците не познават региона като Балкани.Тогава Балканите се означават като Близкия Изток, който сега се измества още на юг и на Изток и познаваме като Близък Изток. Самото наименования запечатва знака за "проблемност". Когато започват да се свиват тези две империи и да се проявява региона като обособен точно във времето на национално-освободителните движения. Абсолютно изненадващо днес можем да установим че много малко се е променила тази представа. Има неща, които не могат да се говоряткогато говорим за Гладстоун или за реалните Балкани без да препращаме към книгата на Мария Тодорова, която гледа на тази територия от гледната точка на историк, а аз го правя само през литературата и литеартурните образци - стотици такива, новели, новелки, пиеси, филми...И потресаващото е, че този образ в литературата е най-траен, той се променя много по-рядко от пътеписите, туристическите гидове или политическата история. И до днес българите, които идват на острова се четат през тези щампи - дали става дума за рошав смугъл български футболист или сръбски актьор, който има шанса да играе само мафиоти, това са все същите стереотии.

Увеличава ли се високомерието към балканските народи днес във Великобритания особено при нарастването на страховете от мигрантите?

Високомерието към балканците

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Знаете, че британците ще гласуват дали да останат или не в ЕС и аз наистина се ужасявам от това гласуване защото съвсем не е предизвестен резултатът. В момента има около 1 милион души от бивша Източна Европа. Във всекидневието ми аз виждам, че когато става дума за Полша британците имаха в главите си образа на полския водопроводчик. Британците имаха много ясна идея какви са тези хора, защо са тук, докато когато става дума за балканските страни те всичките се смесват в представите на британците.Дали става дума за румънец,българин или унгарец има малко значение. И това, което става сега е като "Империята отвръща на удара". Човек като мен различава и чува в метрото българския език всеки ден. Но за един обикновен англичанин ние всички сме абсолютно еднакви.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Весна за Балканите като предградията на Европа

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

И неочакван край - питах Весна Голсуорти дали Балканите са предградие на Европа. Чуйте какво стана...

(Смях)...

- Защо се смеете?

- Защото в предишния ми университет, сега съм в Университета на Източна Англия, а в предишния Кингстън създадох Център за изследвания на предградията, включително предградията на Лондон. И когато хората ме питаха навремето защо се интересувам от това ми идваше да отговоря - защо ми омръзна, уморих се да говоря за Балканите като някой който идва от там, а предградията са на абсолютно същия принцип изградени. А вие сте първата която директно го задава този въпрос.

Даq Балканите са предградията на Европа и по някакъв начин страдат от същите проблемикоито имат местата между... каквито са предградията - между града и провинцията, между градовете.... в междуметията...Но виждам и другия натиск - за централизация на Европа, към която хората се движат към Севера и към Запада защото там е капиталът, там са парите, там са големите градове и точно тези части от Балканите, които харесвам, сега опустяват, защото хората се преместват в Северна и Западна Европа. Незнам дали е така в България, но в Сърбия е точно така. Така че, парадоксално, това, което Бърнард Шоу описва, за да го осмее, вече съвсем, съвсем не съществува....

Следващата книга

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цялото интервю на Ирина Недева с Весна Голдсуорти, което беше покривано с превод на български наживо в ефир, както и разбивка по части на английски можете да чуете в звуковия файл.

Споделете

Весна Голдсуърти: За Запада Балканите остават предградията на Европа

Балет "Арабеск" представя първата си за сезона премиера под заглавието "Вива ла класика"

Николай Урумов: В "Зимните навици на зайците" е разказано днешното време

Проф. Димитър Вацов: Пеевски отново яхва вълната на "соросоидите"

Алкохолната зависимост – коментар на данните за България за 2024 година

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР