Алкохолната зависимост – коментар на данните за България за 2024 година

Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево.

Колко пием, какво пием и наистина ли сме сред най-големите любители на алкохола в Европа става ясно от проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България.

94% от българите споделят че консумират алкохол – 97% от мъжете и 90% от жените у нас пият спиртни напитки.

Най-предпочитана е бирата, последвана от спиртните напитки – уиски и домашна ракия. След явните фаворити следват водка, ракия и узо, закупени от магазина

Много е важно да правим разлика между трите качествено различни състояния в международната квалификация на болестите – употреба, злоупотреба и зависимост, подчертава д-р Добринов.

Употребата няма телесни, социални и психически вреди. Вредната употреба, от друга страна, е повтаряща се и води до проблеми.

"За разлика от зависимостта при вредната употреба човек може волево да се контролира, да не увеличава количествата, да коригира поведението си", уточнява специалистът.

При зависимост контролът прогресивно се нарушава.

Тревожните наблюдения на д-р Добринов са свързани с повишаване на комбинираната злоупотреба сред младите хора: "Напоследък има много пациенти, които комбинират наркотици от групата на стимулантите с твърд алкохол, много често придружена с хазартна зависимост."

• За синтетичните наркотици и употребата на вейп устройства сред младите

Развитието на човешкия мозък продължава до 25 годишна възраст. При един тийнейджър не са формирани всички механизми за преценка и действие, по думите на д-р Добринов, според когото социалните условия предразполагат към ранна злоупотреба с алкохол.

"При прогресивна болест, каквато е алкохолизмът, колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добри са прогнозите и толкова по-малки са пораженията", казва д-р Добринов.

По думите на психиатъра човек експериментира с цел постигане на лесно психическо подобрение. Алкохолът забавлява, сваля задръжките на тревожността, задейства механизъма на възнаграждението, до момента, в който решението се превърне в болест.

Няма как да определим при кой човек ще се развие зависимост, заявява д-р Добринов, но допълва, че съществува генетична предразположеност.

Превенцията е много важна, но при нас тя почти напълно отсъства, изтъква специалистът.

Информацията не променя поведението. Промяната трябва да дойде от ценностната система и мисленето.

В България липсва система за обхват – медицински услуги, помощ по отношение на вторичните телесни повреди, до които води алкохолизмът, детоксификация, овладяване на кризите на абстиненция.

В периода на абстиненция основното лечение е медикаментозно. Ключова е психо-социалната рехабилитация, но такива програми у нас липсват. Вариантите са човек да плаща високи цени в частни програми или сам да се мъчи да оцелява, заявява д-р Добринов.

Друг проблем е липсата на програми за ресоциализация, което води до завръщане в порочния кръг на болестта.

Съществуват групи за взаимопомощ, но те изискват активност и постоянство от страна на всеки болен, защото алкохолизмът е прогресивна и регресираща болест.

"Както за алкохолизма, така за наркоманиите и поведенческите зависимости няма държавни структури. В момента ситуацията е пълен хаос, няма логична последователност и липсват цели структури, които са ключови – рехабилитационни програми, програми за ресоциализация, програми за непълнолетни. Колкото по-рано се интервенира, толкова по-добри са прогнозите", казва д-р Добринов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: