Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево.
Колко пием, какво пием и наистина ли сме сред най-големите любители на алкохола в Европа става ясно от проучване на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България.
94% от българите споделят че консумират алкохол – 97% от мъжете и 90% от жените у нас пият спиртни напитки.
Най-предпочитана е бирата, последвана от спиртните напитки – уиски и домашна ракия. След явните фаворити следват водка, ракия и узо, закупени от магазина
Много е важно да правим разлика между трите качествено различни състояния в международната квалификация на болестите – употреба, злоупотреба и зависимост, подчертава д-р Добринов.
Употребата няма телесни, социални и психически вреди. Вредната употреба, от друга страна, е повтаряща се и води до проблеми.
"За разлика от зависимостта при вредната употреба човек може волево да се контролира, да не увеличава количествата, да коригира поведението си", уточнява специалистът.
При зависимост контролът прогресивно се нарушава.
Тревожните наблюдения на д-р Добринов са свързани с повишаване на комбинираната злоупотреба сред младите хора: "Напоследък има много пациенти, които комбинират наркотици от групата на стимулантите с твърд алкохол, много често придружена с хазартна зависимост."
Развитието на човешкия мозък продължава до 25 годишна възраст. При един тийнейджър не са формирани всички механизми за преценка и действие, по думите на д-р Добринов, според когото социалните условия предразполагат към ранна злоупотреба с алкохол.
"При прогресивна болест, каквато е алкохолизмът, колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добри са прогнозите и толкова по-малки са пораженията", казва д-р Добринов.
По думите на психиатъра човек експериментира с цел постигане на лесно психическо подобрение. Алкохолът забавлява, сваля задръжките на тревожността, задейства механизъма на възнаграждението, до момента, в който решението се превърне в болест.
Няма как да определим при кой човек ще се развие зависимост, заявява д-р Добринов, но допълва, че съществува генетична предразположеност.
Превенцията е много важна, но при нас тя почти напълно отсъства, изтъква специалистът.
Информацията не променя поведението. Промяната трябва да дойде от ценностната система и мисленето.
В България липсва система за обхват – медицински услуги, помощ по отношение на вторичните телесни повреди, до които води алкохолизмът, детоксификация, овладяване на кризите на абстиненция.
В периода на абстиненция основното лечение е медикаментозно. Ключова е психо-социалната рехабилитация, но такива програми у нас липсват. Вариантите са човек да плаща високи цени в частни програми или сам да се мъчи да оцелява, заявява д-р Добринов.
Друг проблем е липсата на програми за ресоциализация, което води до завръщане в порочния кръг на болестта.
Съществуват групи за взаимопомощ, но те изискват активност и постоянство от страна на всеки болен, защото алкохолизмът е прогресивна и регресираща болест.
"Както за алкохолизма, така за наркоманиите и поведенческите зависимости няма държавни структури. В момента ситуацията е пълен хаос, няма логична последователност и липсват цели структури, които са ключови – рехабилитационни програми, програми за ресоциализация, програми за непълнолетни. Колкото по-рано се интервенира, толкова по-добри са прогнозите", казва д-р Добринов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Какво е да преживееш война, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитрина Кюркчиева , журналистка в БНР. Журналист или гражданин, и изкушението да нарушиш правилата "Имаше един момент, в който, когато се осъществяваше тази секретна операция по извеждането на нашата група, и не само на нас, но и на семействата на дипломатическия..
Сдружение "Троян в бъдещето", проведе трето поредно състезание по планинско бягане в Троянския балкан. Това състезание е естествено продължение на станалия емблематичен традиционен крос "По стъпките на Левски", провеждан на 18 февруари през зимата. Трасетата за това първо издание предлагат различни степени на трудност. Всичко това е направено..
Предстои първото национално проучване за психичното здраве на майките в България . Инициативата е подкрепена от водещи организации, психолози и други специалисти. Намерението на създателите на проекта е да се включат поне 1000 жени. Темата остава силно стигматизирана, а данните са изключително нужни за създаване на по-добри политики и услуги в..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. "Големият въпрос в тази размяна на удари в момента между Иран и Израел е кога ще се пречупи режимът в Техеран и дали ще предпочете да продължава..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Детев, Георги Донков, двама от журналистите, напуснали "Дарик" преди няколко месеца, които вече имат свой подкаст . Защо си тръгнаха от..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В рамките на рубриката "Темата на деня" актрисата Касиел Ноа Ашер повдигна болезнени, но нужни въпроси за състоянието на културата у нас и ролята на..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
