Премълчаната история на забулването на жените

След като фереджетата, бурките, яшмаците и шамиите бяха сякаш завинаги забравени, ислямската революция в Иран предизвика нова вълна от забулване сред мюсюлманките и то не само в арабски свят. И забулването отново стана масово явление дори в Европа, разпространи се бързо като забравена епидемия или възкръснала мода – но дали наистина е мода или това явление е трайна тенденция към завръщането на традициите?  Само времето ще покаже…
Как се чувстват жените под покривалото, уютно ли е им и са принудени да го правят и търпят, само традицията ли е водеща или съзнателно искат да се отделят от днешността, която за тях е опасна със своя разврат, извратеност и липса на минимум морални норми…
Още от Античността, дълго преди историческото възникване на исляма и неговото разпространение в Близкия изток, в земите, разположени на юг и изток от Средиземноморието, е съществувал обичай за забулване на жените, което най-често е означавало покриване на женското тяло от главата до стъпалата. Обаче, значението на забулването в тези региони се е променяло, понякога драматично, през различните исторически периоди.

През II хил. пр. Хр. в древните култури на Асирия и Вавилон например булото е служило като маркер за принадлежност към висшата социална прослойка, разграничавайки жените, които се смятат за „уважавани и почитани“, от онези „на публично разположение“. Следователно булото се е схващало като знак за социалния статут на жената.
Жената с високо положение е трябвало да се забулва докато това е забранено за проститутките и робините, като по този начин се прокарва разграничителна линия между прослойките в обществото, като почтените и уважавани свободни жени се отделят от останалите. Анализирайки теологически, юридически, философски, етнографски и исторически източници, в своето обширно изследване на булото Фадуа ал-Джунди разграничава пет модела за забулване на жените, съобразно които тази практика функционира и бива възприемана в отделни ранни културни традиции:
1) добавъчен в Шумер;
2) специален, привилегирован в персийско-месопотамския случай;
3) егалитарен в древен Египет;
4) йерархичен в елинската култура;
5) изолиращ/отделящ във византийската култура.

Забулването като част от институционалната структура и етнос на тези общества придобива допълнителни конотации при налагането на някои от моралните норми на монотеистичните религии.
В Библията Моисей категорично забранява на жените да се обличат в мъжки дрехи и обратно – мъжете в женски, а старозаветните еврейки носят хитони, които стигат до петите, и покриват главите си като знак за бащина или мъжова власт над себе си. Утвърждавайки благоприличието в облеклото и скромността и целомъдрието в обноските на вярващите, в християнството светите апостоли въвеждат правила, които се отнасят и до начина на обличане, нормирани по-късно в каноничните правила на Църквата от Гангърския събор (340) и Шестия вселенски събор (681). Покриването на главата на жената по време на християнско богослужение в храма бива утвърдено за всички християнки: девици, омъжени жени или вдовици.
„За забулването на девиците“, от своя страна, е съчинение, в което Квинт Септимий разглежда не само темата за благоприличието и целомъдрието на младите девойки, но посвещава XVII глава на омъжените жени, където остро укорява християнките, противопоставящи се на апостолските повели, като използва сравнение с арабките идолопоклоннички по онова време (кр. на II в. – нач. на III в. сл. Хр.)

В предаването ни гостуват доц. д-р Светлана Иванова, от Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и доц. д-р Павел Павлович, ръководител на Катедрата по арабистика и семитология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.