Премълчаният апостол и безценното миро на разкаянието

Предаването „Премълчаната история“ на 27 април съвпада с деня на Светата и Велика сряда. Това е повод да припомним две от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ.
Едното от тези събития е, че в същия ден Синедриона обявява решението си да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Кой е Иуда, какво знаем за него, предателството е акт на подлост и алчност, или е показан урок по нравственост, за бъдещите християни. Или е част от сценария на Божия замисъл, етап от трънливия път към Голгота, съдействие на мрака да се открие на неговия фон Светлината? Замисляме ли се днес, ние, които носим Христовото име, не предаваме ли Христа чрез нашите небогоугодни дела? В какво се изразяват нашите малки всекидневни предателства и можем ли изобщо да говорим за изневяра към вярата ни, след като сме нищожни и неважни, далеч от големите дела на историята и човечеството?
Простено ли му е на Иуда и можеше ли да се размине с въжето? Какво знаем още за него? Защо Христос е приел целувката му, след като е знаел, че тя е парола за стражите, за да го разпознаят в тъмното ида го арестуват? Съзнателно ли месията съдейства на предателя, и колко страни има това предателство, извършено от апостола, чието проклятие става най-известният символ за новата ера.
Има още една случка от същата сряда, тя е свързана с жената, която в момент на най-искрено разкаяние излива върху главата на Спасителя голямо количество много от ценното миро, описана от Матей и Марк. Тя успяла да влезе в дома, където бил Христос, и тя носеща алабастърен съд с драгоценната жидкост, засвидетелствува почитта си към Него. И бързайки, да не я възпрат, защото е известна като грешница, тя счупила този съд,за да може по-лесно да изсипе мирото връз месията.
Скъпоценното миро струвало триста динария, затова някои от присъстващите възнегодували против нея: „Защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „Тя извърши добро дело за Мене като превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и „дошла в себе си“.
Какво знаем за греха и грешките, за мирото и неговото изготвяне, как осъзнаваме себе си, как влизаме в себе си? Как можем и ние да се опомним за равнището на духовното си състояние? И без да докосваме Господа да Го „помажем“ като оная разкаяла се жена?

Гостуват ни: свещеник Александър Лашков, той е теолог, музикант, композитор и автор на книги. Роден е през 1943 година. Завършил е Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е като диригент и музикален педагог. Композира предимно църковна музика. Автор е на шест православни литургии. През 1992 г. приема духовен сан, а от 1993 г. става свещеник в софийския храм „Света Троица”. Издал е трилогията „Пътят към храма“ и „С дух и истина“. Неговите беседи и проповеди предлагат мост между Божието слово и всекидневния живот, дават изобилна информация за православния храм и богослужение, както и знание за основните християнски празници.
Неговите авторски православни литургии ще прозвучат в предаването.
Събеседник в студиото е и писателят Деян Енев, чиято книга „Християнски разкази“ току-що излезе от печат и отново засвидетелства, че този творец е след малкото съвременни български автори, които трайно и дълбоко се вълнуват от онова, което лежи в основата на градежа, наречен християнска цивилизация. И нейното присъствие в обикновеното ни всекидневие.
В студиото бе и писателя Васил Пекунов, автор на редица книги, но по темата е И рече Бог.