Режисьор: Георги Морянов
Участват: Виолета Бахчеванова, Георги Георгиев-Гец, Иван Братанов, Георги Попов, Иван Кондов, Лео Конфорти, Борис Арабов, Мара Чапанова, Надежда Вакъвчиева, Петър Стойчев, Иван Тонев, Петър Чернев
Постановка от 1963 година.
Първата театрална премиера на Йовковата пиеса е на 19 март 1929 година под режисурата на Николай Осипович Масалитинов. Александър Миленков е художник на декорите и костюмите. Участват първенците на Народния театър: Петя Герганова, Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Стефан Савов, Георги Фратев, Иван Димов, Невяна Буюклиева, Любомир Золотович, Пенка Икономова и други.
Критически статии пишат: Владимир Василев („Златорог”), Ана Каменова, Иван Радославов („Хиперион”), Сирак Скитник („Слово”), Людмил Стоянов („Литературен глас”), Димитър Талев („Македония”) и други.
Внукът на Йовков Боян Пенев казва, че в чантата, която писателят е ползвал като дипломат в Букурещ са били открити много пари, което разбива мита, че Йовков е бил много беден.
Малко известен факт е, че писателят е черпил вдъхновение от вестникарски статии. Престъпна любов на селска майка, зарязала децата си и избягала с един циганин музикант, е основата на разказа „Грешница”. Информация за змия легнала на гърдите на заспала девойка, вдъхновявя писателя за разказа „По жицата”.
Друг интересен факт за Йовков е, че първо е рисувал героите си и чак след това ги е описвал с думи. Писателят никога не е задрасквал, затова в архива му може да се видят пасажи преработвани по 50 пъти.
Голяма част от нещата са писани или в писателското кафене или някъде между две служебни срещи, след което Йовков се е връщал и е преправял ръкописите и ние имаме различните варианти.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg