Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Харолд Пинтър и затворените стаи на потисничеството

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

Като стана въпрос за разлики в общуването между българите и англичаните, бих искала да спомена и някои други културни отлики. Характерно за английския хумор например е, че се основава в по-голяма степен на игри на думи, докато българският, подобно на немския, по-скоро се осланя на ситуацията. Интересно е как публиката реагира на пинтъровите пиеси - в Англия, за разлика от България, зрителите масово се смеят по време на представлението. И то на пиеса като „Последна чашка“, в която става въпрос за човешко изтезание и страдание. Това, очевидно, се дължи на различна народопсихология.
Из разговор с Галина Томова-Станкева, преводач и издател на Харолд Пинтър в България (в-к „Култура“, бр.39, 11.11.2005 г.)

Тази неделя (20 ноември) 20 минути след полунощ ще имате възможност да чуете „Последна чашка“ – първата пиеса на Пинтър, написана през 1984 г., в която той категорично заявява интереса си към политиката. Майкъл Билингтън, биографът на нобеловия лаурерт Пинтър, го определя като „най-влиятелният, предизвикателен и поетичен драматург на своето поколение”. Харолд Пинтър е ярък пацифист и критик на всяка насилническа политика. В драматургията му доминацията на човек над човека е разработена на много нива и въпреки това не е назована конкретно – не визира този или онзи и както другите му теми, така и тази е пастелна, недоизречена и дълбоко внушаваща човечност.  Освен драматург, актьор и режисьор, Пинтър още от 1973 г., след преврата в Чили, се превръща в активен защитник на човешките права и в борец за социална справедливост. Той пише: „Има два вида мълчание. Единият е, когато не се изрича нито дума. И другият – когато се прибягва до езиков порой. Тези тиради говорят за език, заключен под самите тях. Те представляват една непрекъсната препратка. Речта, която чуваме, подсказва за онова, което не чуваме. Това е необходим параван, една ожесточена, мъчителна, присмехулна димна завеса, която държи човека отсреща на мястото му. Колко пъти сме чували онази изтъркана фраза „липса на общуване“ и именно това определение е доста систематично прикачвано на моите пиеси. Аз вярвам в обратното. Според мен ние общуваме с нашето мълчание, с отчаяните опити да не се саморазкриваме. Да навлезеш в нечий чужд живот е прекалено плашещо. Да разкрием пред другите вътрешната си нищета е прекалено страховита възможност“.
Самият Пинтър не мълчи. На висок глас критикува всяка терористична политика и е с твърди леви убеждения. От Шведската нобелова академия определят творчеството му като „изследване на бездната, криеща се зад всекидневните брътвежи, и нахълтване в затворените стаи на потисничеството“.

Записът на „Последна чашка” е от 1995 година. Превод: Галина Томова-Станкева. Редактор: Даниела Манолова. Режисьор: Христо Симеонов Риндо. Музика: Асен Аврамов. С участието на артистите: Валентин Ганев, Богдан Глишев, Вeлислава Стоянова и Димитър Стоев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Част от картина

"Месия. Литургическа поема" от Ани Илков за първи път в ефира

На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..

публикувано на 27.11.25 в 12:05
Портрет на Колет от Жак-Емил Бланш

Животът такъв, какъвто е

На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..

публикувано на 14.10.25 в 11:40
В колажа са използвани: портрет на автора от Алексис Мъстън и плакат на пиесата от Веслав Росоха.

Лудостта като социален феномен във "Войцек" от Георг Бюхнер

Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..

публикувано на 30.09.25 в 15:23

Буквите в полза на хората

В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..

публикувано на 13.09.25 в 08:40

България през XIX в. във "Видрица" от свещеник Минчо Кънчев

В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..

публикувано на 10.09.25 в 14:19