Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наука и литература в „Да пораснеш в Самоа“

Маргарет Мийд (1950 г.)
Снимка: wikimedia.org/Edward Lynch

В Самоа не се отдава голямо внимание на рождените дни. Но за раждането на бебе в семейство с висок ранг се прави голямо празненство и се раздава много имущество. Първото дете задължително трябва да се роди в селото на майката и ако тя го е напуснала, за да заживее в селото на мъжа си, за случая трябва да се върне у дома. В продължение на няколко месеца преди раждането на детето роднините на бащата носят дарове от храна на бъдещата майка, докато жените, роднини на майката, са заети да приготвят чисто бял плат от хартиена черница за бебешките дрешки и да плетат десетки малки рогозки от пандан, които оформят бебешкия комплект... Установената практика повелява, че майката не трябва нито да се превива, нито да вика или да се обижда от присъствието на двадесет-тридесет души в къщата, които, ако се налага, будуват цяла нощ, смеят се, шегуват се и играят игри. Акушерката прерязва пъпната връв с нов нож от бамбук, а после всички чакат нетърпеливо връвта да падне, което бележи началото на празненството... След това гостите си отиват вкъщи, майката става и се захваща със задачите си за деня и новороденото престава да бъде от особен интерес за когото и да било, денят и месецът, в който се е родило, се забравят. Първите му стъпки и първата му дума не се отбелязват с многословия и церемония. 
                                                                                    
(Из „Да пораснеш в Самоа“ от Маргарет Мийд, превод Рая Караламбева)

Според Маргарет Мийд (1901 – 1978) „цивилизованият“ свят има още много какво да научи от „примитивния“. С това свое убеждение, със своите трийсет книги и над хиляда статии за различни издания, американската авторка, започнала забележителната си кариера на изследовател едва на 23 години, си спечелва правото в един момент да я наричат „баба на света“.
За книгата „Да пораснеш в Самоа“, неотдавна излязла на български език, разговаряхме в студиото на „Артефир“ с издателите Тодор Станчев и Атанаска Станчева.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10