За най-тежкия атентат в историята на България

За мястото: През 1898 година П. П. Карапетров пише в „Сбирка от статии“, че черквата „Св. мъченица Неделя“, наречена Огнена, е пета по ред черква, която е строена все със същото име и все на същото място, като първата е построена през 4 век. През 1853 година е направена една от по-раншните трансформации, когато жителите на София решили, че старата черква „Св. Неделя“ не била в добро състояние и в 1856 година започнали да строят нова. През този промеждутък от 3 години са събрани суми на стойност над 220000 гроша, вписани най-подробно в кондиките, като пожертвуванията са продължавали и след 1856 година, когато в касата са постъпили над 40000 гроша. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.
След очертаване на основите софиянци обаче се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и размерите намалили. Все пак построената черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. Била е 3-корабна черква с две камбанарии на двата западни ъгли, заобиколена с колонада със 17 малки полусферични куполи, в коята явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Градежът на черквата в горната част, включваща покрива, куполите и камбанариите не е бил особено солиден. Ето защо през 1898 г. настоятелството решава да я преобрази. Съборени са двете камбанарии и двата купола и вместо тях на западната стена издигат нова камбанария, а на покрива оставят един купол. Почвата около черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. На дълбочина 11 метра са открити основите на друга черква, вероятно на онази, най-старата, за която Карапетров твърди, че била от IV в. Височината на околната пръст е свалена с около два метра и черквата остава на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Всичко това е струвало 136,000 златни лева. Така черквата просъществува до 1925 година.

За времето: Атентатът е извършен на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Българската комунистическа партия. През втората половина на януари 1925 те влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. и с негова помощ внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове. На 16 април 1925г. от 15.00 в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си, с цел да бъде събран целия военен, обществен и политически елит на страната на неговото опело в „Света Неделя“ и ефектът на атeнтата да бъде гарантиран. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която е трябвало да бъде взривена, но след това е преместен по-напред. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Около 15.20, след като службата е започнала, Петър Задгорски дава знак да бъде взривен експлозива и двамата атентатори напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата и затрупва множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

Загиват над 200, а ранените са над 500. Загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.Загиват много военноинвалиди, жени и деца, ученици и студенти.

На Гергьовден нека почетем дългия списък жертви на атентата със силно въздействащото документално аудио на Влади Киров и Станимир Трифонов.