Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една мъжка история

БНР Новини

Аз започна ли нещо, не го ли завърша и не ми ли остане време да се полюбувам на свършеното – все едно нищо не съм направил през тоя ден.

Това са думи на един от документалните герои от „Камъчета за спомен“. През 1985 година авторът Георги Василски слиза под земята заедно с миньорите, за да ги запише и да създаде документалната пиеса. Малко позабравена философия лъха от този документ на времето си, малко носталгична дори. Става дума за съвест, мъжество и как се става личност. Човек се калява на трудното.

Навън можем да имаме всичко, но в подземието имаме нещо, което ни обединява. Рисковете и големите трудности обединяват хората.  Страхът там долу избледнява, когато свършиш задачите си така, че да няма от какво да се срамуваш. Ако не се мобилизираш, за да работиш както трябва – ненужен си на обществото.

Единият от героите дори е герой на социалистическия труд. Но странно, в тази документална пиеса това не предизвиква иронична усмивка. Защото е история за смели и неспокойни мъжки сърца. А те са необходими на всяко време.

Всичко, за което съм се родил, си го имам. Имам си родина, имам си колектив, имам си и семейство. Дори там, под земята, можеш да си весел, да работиш и да си пееш и подсвиркваш.

Малко отживяла история, на пръв поглед, носи патос, който не е адекватен на днешния ни цинизъм. История, която разказва как се раждат и създават героите. И че героите трябва да са скромни и благодарни. И че като почвали камъчетата да падат, започвала да говори бялата тишина. И че не става ден да мине, друг да дойде, а става - като се влюбиш в професията си. История за мъже, които ги веят бури, премръзват, често са безпомощни, но искат да стигнат върха и да се задържат на него. И за смисъла да живееш така, че да оставиш нещо, да не си отидеш напразно. Да видиш бялата тишина и метър след метър да достигаш целта си.

Има смисъл да чуем „Камъчета за спомен“ отново.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26