Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас самите и за целия световен ред. И така, защо излъчваме „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време" през 2017 година? Именно за да помним историята. Документалната пиеса на Йордан Стефанов е създадена през 1990 г. и разказва за началната учителка Лейла Реджепова – Лина Хаджиева, жена с две имена, с два говорими езика, с две съдби и с една душа. След възродителния процес през 1985 г., тя заминала за Турция и се опитала да заживее там. Не я посрещнали добре и се върнала обратно в България. Вратите на училището, в което преподавала, се оказали затворени за нея заради въпросната „екскурзия“, както наричали тогава опитите на претърпелите безумната и нарочно предизвикана двойнственост да намерят идентичност и родина. Глупаво е да правиш от едно цяло отделни части. Глупаво е да забравяш толкова лесно, че нито едно разделение не е довело човеците до доброта и смисъл. Глупаво е да разбиваш и съсипваш човешки животи заради конюнктурности и политики. Глупаво, но факт. И все се повтаря в различни вариации и в драстично дисхармонични мелодии.
Ето защо ви предлагаме отново да чуете „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време“. Първо - заради самия глагол. „Обичам“ е единствено съществената дума в целия свят. И второ: защото въпреки горчилката от преживелиците си Лейла Реджепова – Лина Хаджиева вярва, че е по-добре да вървим заедно като всички умни пътечки и да направим един широк път. Тази мъдрост е валидна както за конкретните исторически събития, за които разказва документалната радиопиеса, така и за всичко, за всеки, завинаги.
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg