Когато през 2005 г. Лазар Николов почина, виолончелистът Хаим Земах, български евреин, който от много години живее в САЩ и е сред многобройните почитатели и изпълнители на творчеството на големия български композитор, написа: Това е земетресение за българската, за европейската култура!
За българската култура Лазар Николов беше земетресение още с първите си опуси, с които очерта нови хоризонти пред българската музика – още от края на 40-те години на миналия век: Концертът за струнен оркестър, Първата симфония, Първият концерт за пиано и оркестър... Заедно с приятеля, съмишленика, изпълнителя Константин Илиев, Лазар Николов убедено застана срещу удобното и узаконено течение на т.н. социалистически реализъм. Това бяха нови хоризонти, неподозирани в ограничените рамки на официозната култура. Години по-късно по този път на, разкрепостеното тоново мислене ще тръгнат и полските композитори и светът ще припознае именно тях като предвестници на новото...
Лазар Николов – това беше перспективата пред съвременната българска музика. Трънлив беше пътят – още в началото заедно с Константин Илиев бяха назначените „формалисти“, врагове на народа, отклоняващи се от принципите на народностното. Групата на „формалистите“ по-късно се разрасна с по-младите – Васил Казанджиев и Иван Спасов. Никога не се изкуши от мисълта за някакъв, макар и дребен компромис по избрания път, въпреки че да него това означаваше непризнаване и бедност... И, когато в 1958 г., след едно от безкрайните постановления в СССР и, веднага, разбира се, и у нас, бяха признати „някои грешки“ и тонът значително беше смекчен по отношение на някои композитори, това т.н. разведряване никога не настъпи за вечните формалисти – Лазар Николов и Константин Илиев.
За това, обаче, около Лазар Николов в годините се създаде внушителен кръг от изпълнители, запалени точно по тая музика, която очерта перспективите пред съвременното изкуство изобщо – проф. Венцеслав Николов, Драгомир Йосифов, акад. Васил Казанджиев и много други.
В предаването ще припомним някои от тях, ще чуем и гласовете на Лазар Николов и на Константин Илиев, записани и съхранени в Златния фонд на Националното радио. Ще звучи музика, изпълнена под диригентството на Васил Казанджиев и Константин Илиев, на Венцеслав Николов, на струнен квартет „Чатокуа“, в който челист е Хаим Земах.
вторник, 29 август, 19.20 часа
Днес поздравяваме Тони Димитрова с рождения ѝ ден – обичаната българска певица, която продължава да вълнува сърцата на своите почитатели. В навечерието на своя концерт в зала 1 на НДК, тя сподели мислите си в ефира на "Нашият ден". На въпроса какво я прави толкова обичана от хората, Тони Димитрова отговори искрено и с усмивка: "Не знам на какво..
Едно от изданията на предаването "Портрети" посветихме на един, бих казала, истински будител на народната музика в Граово. Това е Станчо Стоилов – стилен певец с оригинален авторски репертоар, педагог, прочут майстор на традиционни инструменти и акордьор. Името му свързваме и с първото музикално училище за фолклор у нас. През октомври 2024 г. се..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg