„Нека малко да има и за мислене … ”

И така дебютната радиопиеса на един познат и обичан варненски автор и телевизионер ще 'види' ефир в неделя, 3 септември.

Тази дата е отключваща на едни дълъг творчески процес, в хронологията на който се роди и узря един текст за аудио, този текст след това дълго време интригува въображението и мислите на един режисьор, след това към първоначалното творческо трио автор-редактор-режисьор се присъедини и звукорежисьорът, а така също и един поет. Групата набъбна. После дойдоха и актьорите и полека-лека всички идеи придобиха плът и кръв, аудио плът и аудио кръв.

Това е първата радиопиеса на Георги Смиленов и финото му поетично и повествователно усещане дават възможност за постигане на един особен тип аудио - крехко, с леко размити очертания, акварелно - релаксиращо, изненадващо, ненатоварващо, но … след слушането на тази премиерна радиопиеса определено ще имате материал за размисъл. „Нека малко да има и за мислене …” са неговите думи по повод на финалите на художествените творения изобщо и финала на новата пиеса. Един трамвай, бързи и размити движения на човешки фигури в дъжда, прости и искрени думи, поезия в щрихите на прецизен художник, всичко това ще усетите в аудиоматерията. Проверете.

Георги Смиленов е дългогодишен кино и тв тип професионалист в няколко посоки: като журналист и кореспондент на БНТ, като оператор и режисьор, като автор на документални телевизионни филми и като автор на изследователски трудове. „Светлини от сцената”, например, проследява историята на варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” от 1921 до 1944 г. от гледната точка не само на предан любител и изследовател на театъра и театралната работилница, но и на автор - философ, изпълняващ мисията да регистрира, съхрани и запази за околните и идващите поколения своите наблюдения, знания и спомени, в които оригинално се съчетават три теми: града, сцената и екрана. Една от личностите, върху които за дълго време се фокусира вниманието му е Владимир Петков, един от „българските трубадури на хипнотичното екранно зрелище КИНОТО, тръгнали по нашите земи”, който през 1900 г. среща във Виена току-що разпространения кинематограф, а 3 години по-късно успява да купи прожекционен апарат и няколко филма и да ги донесе в България. Това е началото на една дълга българска история за киното.

Като превърна стихотворенията на Бойко Ламбовски в още един колоритен, и в смислово, и в ритмично-музикално отношение, пласт на драматургията, режисьорското решение на Георги Михалков създаде втора перспектива към историята и задълбочи идеята на този аудиопроект да се впуснем по следите на нещо, което няма да достигнем, но ще се насладим на гоненето и ще пожелаем да го окуражим, амбицирани да уловим мига и спасим от изчезване крехките и нетрайни мисли, чувства, хора, истории. А звукорежисурата на Иван Драголов има хипнотичен ефект.