Шарлан, а не шаран, при това се вади?! Пътешестваме из старинните думи и занаяти заедно с двама сърцати етнографи: доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографския музей на открито Етъра и доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния Етнографски музей, Пловдив.
Майсторите на традиционни занаяти имат свой празник, чества се на 12 декември, в Деня на св. Спиридон, закрилник на техните професии. Думата шарлан е стара, позабравена, но жива като продукт и дори доста на мода в наши дни. Съвременният свят е уморен от добавки, консерванти и какво ли не в храната! Търсят се истински вкус, ухания, здравословни начини на производство. И ето място за шарлана: студенопресованото масло от орехи. Дали може да е от други суровини - слънчоглед, рапица и т.н? – Ще научим от доц. д-р Светла Димитрова, която ни кани да се запознаем на място с някогашните технологии на предците. В Етъра за св. Спиридон може да идем за празника, да обиколим ателиетата, да се запознаем с майсторите и да разгледаме обновената шарланджийска работилница. Сред първите, които са имали удоволствие да я видят „предпремиерно“, е доц. д-р Ангел Янков. Поводът за пътуването му до Габрово е гостуващата празнична изложба от РЕМ – Пловдив, в Етъра. Когато етнографите работят заедно, резултатът винаги е в полза на публиката.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
