Тезата за европейската гражданска война през първата половина на ХХ век е идея на германския историк Ернст Нолте, който я развива в специална монография под същото заглавие. Издигайки това твърдение на висотата на академичните научни трудове, Нолте разглежда като двата изключителни (тук е важно да се подчертае прилагателното „изключителни“) субекта (или по-точно актанта) на противопоставянето националсоциализма и болшевизма. Според него това са две както огледални по своя характер идеологическо-обществени системи, съградени на принципа на тоталното контролиране на всички социални нива и слоеве от страна на държавата, които в същото време влизат в смъртоносна хватка, за да утвърдят над цяла Европа, пък ако може и над целия свят ненавистническите си идеологии. Проблемът по някакъв начин на Нолте е, че се концентрира единствено върху двата тоталитарни режима, като оставя настрана алтернативата, която в действителност е един от победителите във Втората световна война – обществото на демократичните държави. Понеже, смятам, този двубой – между демокрация и тоталитаризъм или поне авторитаризъм – протича през цялата втора половина на ХХ век, нещо повече – пренесе се и в новия XXI век. Така че „европейската гражданска война“ или поне европейското гражданско противостояние не е приключило и не е известно дали изобщо ще приключи в рамките на близкото и по-далечно бъдеще. Тъкмо поради това съм на мнение, че книгата на Ернст Нолте е важна за обговаряне и територията на предаването на „Премълчаната история“ е идеално място, за да стане това. Става с помощта на Румен Дечев – историк, издател, преводач, и Николай Поппетров – историк и специалист по българска, европейска и световна история в първата половина на ХХ век.
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg