На 15 февруари т.г. духът на този непознат у нас български художествен гений ще тържествува – от 18 часа в Националната галерия, пл. „Княз Aлександър I“, в залите на цели два етажа, ще се открие негова грандиозна ретроспективна изложба. Защо едва сега? Защо нищо не знаем, нито сме чували за този уникален, наистина много български художник? Може ли близо 30 години след края на тоталитарната власт у нас да бъде премълчаван този толкова талантлив творец, съизмерим с европейските величини? Нима не е време творчеството му най-сетне да бъде извадено на светло, а името му да излезе от необяснимата забрана?
Той умира през 1966 г. в Мюнхен. Приживе в България има само една самостоятелна изложба през 1934 г. Изкуството му е национално откровение - ярка експресивност, магичен синтез на форми и колорит.
Роден е на 18 януари 1894 г. в Пиринска Македония, в с. Либяхово , днес с. Илинден. Следва в Академията при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка, но заминава за Мюнхен, където през 1930 г. завършва живопис при Херман Грьобер и Франц фон Щук.
През 1934 г. за последен път идва в България и става задграничен, но редовен член на Дружеството на новите художници и оттогава участва в повечето му общи художествени изложби и индивидуални негови инициативи. През същата 1934 г. прави първата си и последна самостоятелна изложба у нас, състояла се в галерия „Преслав”, открита от Иван Лазаров.
През това време Кочо Гърнев пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания той „запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба в Мюнхен. Тя става факт през 1940 г., когато представя 91 свои работи в „Галерия на площад Ленбах” . Става шеф на Дружеството на мюнхенските художници. През 1941 г. участва в Общата изложба на български художници в Германия. През 1951 участва с картината „Ослепен от войната” в антивоенната изложба в Мюнхен. В чужбина има 13 изложби.
Негови картини има в Мюнхенската пинакотека, но голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен.
Въпреки разстоянието, което го дели от България, Кочо Гърнев поддържа контакт със свои колеги, оказва им гостоприемството си при пътуванията им в Германия. А. Саламбашев го нарича „неофициалния български консул в Мюнхен”. За това посрещане ще си спомни и Д. Лозенски: „от Мюнхен заминах за Париж, но вече добре подкован от видяното благодарение гостоприемството на Кочо Гърнев, който после предложих за член на „Новите” заедно с Елиезер Алшех”.
Ако искате да научите защо изкуството на този изящен живописец едва днес става публично достояние в родината му, чуйте разговора с Павел Тодоров, който е главният „виновник“ да се организира тази небивала експозиция и Павлина Девлова, основен съучастник в провеждането на този празник на българската гениалност.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg