Журналистката Патриция Кирилова е потомка на легендарния Ильо войвода. Има свой пример от семейството, че тъкмо това е средата, в която едно дете трябва да получи първите си уроци за духовни ценности. Приема го и като лична кауза, на която посвещава голяма част от времето, нищо че програмата ѝ е много натоварена с делови ангажименти. Вярва, че без духовни жалони човек трудно може да продължи напред. Нужни са устои, стабилната основа, върху която да градим бъдещето.
Патриция Кирилова е сред онези родолюбци, които не само говоря и пишат, но и решават да изминат удивителния маршрут до земите на Кубратова България. Колко е дълъг този път в пряк и в преносен смисъл? На какво може да ни научи? Като хора от 21-ви век, които живеят в страна - член на Европейския съюз, непрекъснато се съизмерваме с другите. Интересно е да чуем една различна гледна точка - на нашите братя и сестри от Малая Перешчепина, например, които продължават да носят копнежа по майката Родина. Полезно е да се връщаме към историята и паметта, да отворим вратата към сърцата си, за да не забравяме кои сме, откъде е тръгнал пътят ни като българи. В рубриката „Срещи по пътя“ ви представяме Патриция Кирилова и нейните съкровени преживявания.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
