Празнината е кратка едноактна пиеса, написана през 1966 г. и почти неизвестна в България. Премиерата й е била в Париж, в Théâtre de l'Odéon на 14 март 1966. Режисурата е на Жан Луи Баро. Актьорите са Мадлен Рено в ролята на жената, Пиер Бертен в ролята на академика и Жан Десайи в ролята на приятеля.
Българската радиоверсия е от 1989 г. и използва превода на Елисавета Сотирова. Постановката е на Николай Колев с участието на Ани Бакалова, Марин Янев и Живко Гарванов. В това 18 минутно аудио нещата се развиват бързо и не започват от точка 0, а от точка 80 ако приемем, че кулминацията е точка 100, точката на кипене. Ще трябва да се ориентирате много бързо по пътя и не разчитайте на сдъвкана интродукция. Затова внимателно и приятно слушане на Празнината в първите минути на неделя, 3 юни.
Йожен Йонеско има интересен френско-румънски живот, изпълнен с част от парадоксите, които се появяват и в парадоксалните му текстове. Майка му е дъщеря на френски инженер по железниците, израснала в Румъния, а баща му е румънски адвокат и през 1913 семейството емигрира в Париж, където бащата иска да получи докторска степен по право. През 1916 г., когато Румъния обявява война на Германия и Австро-Унгария, бащата е мобилизиран и се връща обратно в Румъния. Престава да отговаря на писмата и семейството му в Париж го мисли за загинал във войната. Оказва се обаче, че е съвсем жив, получава развод и се жени отново в Букурещ. В Париж Йожен, брат му и малката му сестра са отгледани от майката, която разчита на непостоянна работа и на помощта на френската си фамилия. Йожен е оставен в детски дом, където царува тормоз, към който той не успява да се адаптира. От 1917 до 1919, той и сестра му са дадени за отглеждане на едно семейство селяни в селото Ла Шапел-Антенез в северозападна Франция, на около 30 км от прочутия Мон Сен Мишел. Когато в речта си при приемането му в Академията в Мейн през 1965 той се връща към този момент от живота си, казва, че това е един много щастлив момент, когато е научил, какво е това голяма човешка общност, близка и далечна, временна и извън времева, видима и невидима.
През 1925 братът и сестрата, въпреки тоталното си нежелание, трябва да се присъединят към семейството на баща им, получил родителските права. Те не намират никакво разбиране и не успяват да изпитат никаква симпатия към мащехата, останала бездетна. В Букурещ учат румънски и се опитват да намерят нови приятели, но през 1926 Йожен има тотален разрив с баща си, явно много авторитарен и показващ единствено презрение към литературните интереси на сина си, когото иска да направи инженер. Йонеско поддържа омраза към този баща магистрат, опортюнист и тиран, който в продължение на целия му живот ще се класира на страната на властта, диктатурите, фашизма и комунизма. Йонеско никога няма да приеме липсата на етика, любов и откритост на баща си. И в този контекст Празнината получава още едно измерение.
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg