Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Подводното археологическо лято 2018

БНР Новини
Подводни археологически проучвания край Несебър
Снимка: Център за подводна археология – Созопол

Кои потънали праисторически селища ще бъдат проучвани това лято от българските подводни археолози? С какво акваторията на Варненското и Белославското езеро (Варненско-Белославски езерен комплекс) предизвиква интереса на учените? Какви тайни за Ранната бронзова епоха крие заливът пред устието на река Ропотамо? Подробности научаваме от д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология – Созопол.
Д-р Калин ДимитровДокато повечето хора свързват представите си за лятото и морето с плажен отдих и развлечения, за специалистите по подводна археология това е период на усилена работа.
Самият д-р Димитров работи в областта на праисторията. Участвал е в екипа на изследователския кораб Havila Subsea в рамките на проекта Black Sea MAP. Мащабните проучвания обхващат широк спектър от теми за промените в Черно море, които стават в продължение на хилядолетия. Част от резултатите може да видим до 30 юли т.г. под формата на атрактивна изложба в Културен център „Морско казино“, Бургас. Изложбата е по повод избора на Бургас за домакин на Европейския морски ден 2018, изключително високо признание за града. Досега домакини на престижните прояви са били Брюксел, Рим, Гьотеборг, Атина и Бремен, а през 2019 г. Европейският морски ден ще е в португалската столица Лисабон.
Проявите у нас са посветени и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. В Бургас си дадоха среща политици, представители на морския транспорт и на различни отрасли в икономиката и науката. Проведоха се още 57-ата Национална археологическа конференция и Годишното заседание на Асоциацията на българските археолози.
Езикът на учените се отличава със специализирана информация, термини, години, исторически епохи. Но изложбата, озаглавена „Скритите тайни на Черно море“ е достъпна и привлекателна за широката публика. Представени са любопитни артефакти от морската ни история и 3D макети на потънали кораби, открити при последните проучвания на морското дъно. Да пожелаем на българските учени успешно подводно археологическо лято.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10