На 10 май Русенската опера предложи на софийската публика - „Турандот“. Една от най-популярните и играни в света опери е поставена от режисьора Нина Найденова. Специално за това представление е поканен диригентът Марко Дзамбели, а съставът е звезден! В ролята на Турандот - Драгана Радакович, Калаф - Михеил Шешаберидзе, Лиу - Алиса Зиновиева, Тимур - Евгени Станимиров, Император Алтум – Момчил Караиванов, Пинг - Добромир Момеков, Панг - Момчил Караиванов и Понг - Александър Баранов.
На следващия ден русенци представиха и спектакъла, който е един от акцентите в програмата на театъра – „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев.
Диригент е Димитър Косев, а в ролите ще чуете: Стоян Стоянджов - Радан, Андреана Николова - Раданица, Таня Радева-Лазарова - Зорница, Борис Луков - Илия, Добромир Момеков - Мечо, Петя Цонева - Куна, Момчил Миланов - Отец Матей, Александър Крунев - Осман бей, Александър Баранов - Кадия, Иван Пенчев - Тъпанар, Димитър Кюркчиев - Първи чорбаджия, Стефан Пенчев - Втори Чорбаджия, Стилян Цветков - Първи жътвар, Искрен Рибчев - Втори жътвар.
За пръв път в Дунавския град творбата е поставена през 1967 година с режисьор Борислав Дионисиев и диригент Димитър Манолов, а следващата продукция е от 1987 година с режисьор Румен Нейков и Борис Спасов на пулта. 30 години по-късно директорът на Русенската опера кани проф. Павел Герджиков и младия диригент Димитър Косев. Хореограф е Анна Пампулова, художник на декорите - Иван Токаджиев, художник на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова, диригент на хора е Пламен Георгиев и хормайстори Емилиян Акимов и Александър Тинков. Със специалното участие на фолклорно танцува трупа „Найден Киров“ с хореограф Богдан Донев.
Екипът работи в пълно единомислие и съгласие относно визуалната концепция на представлението. Търси се „условният реализъм“, който отдалечава от конкретиката на времето и пространството на буквализма, но изважда на показ преживяванията на героите.
Въпреки че първата оперета на Парашкев Хаджиев – „Деляна“ е грубо критикувана и дори свалена от сцената, само три години по-късно, в Музикалния театър в София е поставена втората му оперета - „Айка“. Тя има голям успех, а през 1957 отново в Музикалния театър е премиерата на първата му опера - „Имало едно време“. След нея пише и третата си оперета „Мадам Сан-Жен“.
Иван Генов, известният автор на текстове за песни, с когото Хаджиев работи за „Айка“, предлага на композитора либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на Пенчо Славейков – Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков – изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действащи лица.
Парашкев Хаджиев пише бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, тъй като е привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката в много кратък срок – само за няколко седмици. Първото представление на операта „Луд гидия“ е на 30 ноември 1959 година по време на четвъртия преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Диригент е Асен Найденов, а режисьор Драган Кърджиев.
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg