Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от началото на новия сезон в Националната опера в Амстердам и Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел. Двата екипа са избрали „лебедова песен“ – последната творба на Волфганг Амадеус Моцарт от жанра на операта. Красивата приказка „Вълшебната флейта“ в последните десетилетия е получавала най-различни сценични решения. За премиерния спектакъл в Амстердам, игран на 7 септември, г-н Венков споделя:
„За трети път бе възстановена успешната продукция на британеца Саймън МакБърни от 2012 година. С времето тя не е загубила нищо от своята енергия, свежест и оригиналност и отново бе посрещната с голям ентусиазъм от холандската публика... Пестеливи, опростени, но съвременни изразни средства..., голяма находчивост, изобретателност и пълно използване на сцената на Музикалния театър с поразителен театрален ефект... Непрекъснато присъства магията на театъра, която се прави на живо пред очите на зрителите от двете страни на сцената... Постановката изисква голяма всеотдайност и физическа енергия от певците, чиито движения са брилянтно режисирани от МакБърни... На сцената се случва толкова много, че човек с трепет не иска да изпусне нищо. С отворена уста зрителят очаква поредното сценично изобретение на Саймън МакБърни. Единственото пожелание би било за малко повече цветови нюанси, тъй като преобладаващият цвят на сцената е сиво-черният“.
Сред солистичния състав в Амстердам Милен Венков откроява талантливата арменка Нина Минасян, която нарича „изключителна Царица на нощта с безупречни колоратури“. Норвежката Мари Ериксмун и руснакът Димитри Ивашенко са били „чудесна Памина“ и „убедителен Зарастро“, а френският тенор Станислас Барбейрак – „великолепен принц Тамино – с ясна дикция, топъл и светъл тембър“. Най-впечатляващ от всички според нашия кореспондент е бил холандският баритон Томас Олиманс, когото г-н Венков нарича „съвършен Папагено, един завършен певец-актьор“.
Съвсем различна е била постановката в брюкселския театър „Ла Моне“ на авангардния режисьор Ромео Кастелучи:
„В Брюксел приказният елемент отсъства напълно, великолепните говорни диалози на Шиканедер са премахнати, няма нито кафез с птици, нито чудовищна змия, нито пък танцуващи роби... Разделена от тънка, прозрачна завеса със залата, сценичната картина в първо действие е нарисувана в ултрабароков пищен стил: разкошни костюми, пера, огромни перуки, всичко е в ослепително бяло. Певците са поставени на авансцена и почти не извършват движения. Всичко е в симетрия и вокалистите имат свой огледален двойник – актьор, който в синхрон прави същите движения... Хорът не намира място на подиума и е поставен в оркестрината – често решение в днешния оперен свят. При отсъствието на диалозите, музикалните номера протичат един след друг без ясна връзка със сценичното действие. Посланието е, че идеята за Просветлението е една илюзия, един мираж... От белия мираж в първата част се озоваваме в реалността на втората. Интригата протича в потискаща институция с бежово-кафяви стени, еднакви безлични костюми, атмосфера на ограничение и терор. Режисьорът заменя диалозите на Шиканедер с житейски разкази на десет човека от нашето общество. Текстовете са на английски и са написани от Клаудия Кастелучи, сестрата на режисьора. Първо пет слепи жени описват своите тъжни житейски съдби – те представят империята на тъмнината на Царицата на нощта. След това петима мъже, преживели тежки телесни изгаряния от трета степен също споделят това, което им се е случило – те са част от режима на Зарастро и са изпитали на свой гръб опустошителната сила на огъня и светлината. Сред тези житейски съдби са вплетени музикалните номера, които сега придобиват доста по-различно значение. Режисьорът съблича операта от традиционните ѝ символи и ги замества с други. Той принуждава зрителя към собствен размисъл и несъмнено постига определен театрален ефект и въздействие“.
Въпреки този доста странен подход към творбата, Милен Венков свидетелства, че брюкселката публика не е посрещнала враждебно постановката на Кастелучи. Но все пак той настоява да се уточни, че в Брюксел е била представена не оригиналната „Вълшебна флейта“ на Моцарт, а версия, отчасти базирана върху операта. От солистите, които нашият кореспондент е гледал на 27 септември, той изтъква на първо място известната френска колоратурка Сабин Девиел, която е изпълнила великолепно ефектните арии на Царицата на нощта. Тамино е бил британецът Ед Лайън, Памина – белгийката Софи Картхойзер, Зарастро – унгарецът Габор Брец. Най-ярките вокални моменти е представил австрийският баритон Георг Нигл: „релефен, завладяващ Папагено, допълнен от чудесно немско произношение и подчертан комизъм“.
Диригент и на двете постановки е бил бившият цигулар и концертмайстор –италианецът Антонело Манакорда, който в рамките на 25 дни е осъществил 17 спектакъла – 9 в Амстердам и 8 в Брюксел. „Манакорда дирижира Холандския камерен оркестър и състава на „Ла Моне“ с голяма експресивност, динамично разнообразие, лек и чист звук. Синхронът със солистите бе безупречен“ – свидетелства Милен Венков.
Подробности за двете постановки можете да научите от звуковите файлове.
О, да! Легендарната група "Гънс ен' Роузес" обяви своето дългоочаквано завръщане в София като част от мащабното си турне през 2025 година. Вторият десант на патлаците и розите предстои отново на стадион "Васил Левски" тази вечер. Във въздуха припуква електричеството на нетърпеливото очакване за фалцетните височини на Аксел, Кавалерът на розите с..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който започва от Варна от Националното училище по изкуствата "Добри Христов", където Рая е в класа по пиано на Боян Бъчваров и я отвежда през 2009 г. в Кралската академия по музика в Лондон, с пълна..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е най-дълго провеждащият се музикален фестивал в България и най-старият с дръм и бас насоченост на Балканите. Hard Music and Sounds United (HMSU) е българско музикално движение, създадено през..
Държавна опера - Русе за първи път взема участие във фестивала “Опера на върховете“, който се провежда за десета година на Белоградчишките скали. Фестивалът започва на 1 август и ще продължи до 6 септември . Русенската опера ще представи седем спектакъла под открито небе. Първият, с който ще бъде отрит “Опера на върховете“, e мюзикълът “Зоро”. В..
This is me. This is US! е тазгодишният наслов на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново", който се открива на 19 юли и се организира от Националната Секция за България на CIOFF – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства – официален партньор на ЮНЕСКО. БНР е медиен партньор на събитието, чийто..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg