Лика Янко е българска художничка от албански произход. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия, където учи живопис в класовете на професор Дечко Узунов и професор Илия Петров. Възхищава се на Ван Гог, Гоген, Сезан и други френски артисти, но през годините развива своя стил и маниер на работа.
В изложбата, която представя галерия „Васка Емануилова“ са включени творби от различни периоди – от най-ранни картини, пейзажи и потрети, както и творби, които са особено характерни и разпознаваеми в нейното творчество. Има един интересен факт от биографията, разказана от Аделина Филева: голяма част от творчеството си Лика Янко дарява. В дома й на улица “Дондуков“ специалистите виждат как тя разпределя творбите си – една част за СГХГ, друга – за НТХГ и трета – за галерията в Тирана. Сега изложбата й включва именно от фона на СГХГ – Представят се обаче и много рисунки, ранни и по-късни. Издирени са от екипа документи и архивни материали – като документ от СБХ за наградата, която й присъждат, от агенция „Хемус“ – институцията, която представя нейното изкуство в чужбина, нейна автобиография, фотоси и дори детски нейни рисунки.
След 80-те години тя получава своеобразна реабилитация, но продължава да участва сравнително малко в общи изложби. Нейни творби са показвани в изложби в Стокхолм, където прави фурор, Базел, Париж и други. В картините на Лика Янко преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на бога. В тях често инкрустира мъниста, камъчета, копчета, конопени въжета, стъкълца, което ги прави особено разпознаваеми.
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg