Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната история на българските народни приказки от Македония

Благой Иванов, Слави Ганев и Румен Леонидов (отляво надясно)
Снимка: Кирчо Стоичков

След като вече 30 години темата Македония у нас не е табу, най-сетне се намери българин, който да се присети, че народните приказки отвъд държавната ни граница, оттатък планината Осоговска, са непознати за повечето ни днешни сънародници. Този българин е Слави Ганев, който събра, подреди и преразказа фолклорната приказна проза от различни кътчета на братска Македoния, като едновременно с това извади на бял свят не само забравени легенди, предания, мотиви, но и народни песни в тях.  Така пред нас се появи солиден, близо 600-страничен том, в който присъстват народни словесни красоти от Пелагонийския район, от Вардарско, от Скопско, от Положки район, от Югоизточен, Източен и Североизточен район.
Ето какво споделя Слави Ганев, авторът на този сборник: „В края на 2017 г. излязоха „Български народни приказки“, които направихме с изд. DejaBook. Основната разлика между този и други подобни сборници беше, че: 1) Приказките са разпределени на географски принцип. Целта беше да се обхване цялата територия на Р. България в съвременните ѝ граници и да покаже на читателите различни фолклорни истории, произхождащи от техния край. 2) Липсата на цензура относно елементи от сюжета на известни приказки, които много български писатели съзнателно са премахвали, за бъдат историите винаги благоприлични и морални, винаги с поука. 3) Бяха включени и приказки, които са неизвестни на читателите от по-стари подборки със същото заглавие.
Сборникът „Български народни приказки от Македония“ си поставя същите цели, но приказките са разпределени географски спрямо територията на съвременната Р. Македония. За целите на авторизацията са използвани сборници, съставени предимно по време на българското Възраждане до първите десетилетия на XX в. В народните приказки от Македония дори са запазени много повече културни препратки към езическото минало на българите, дошли по нашите земи с Аспарух и неговия брат Кубер: свещеният образ на кучетата, шаманизмът и т.н. Т.е., в тези истории е запазено повече от най-чисто българския фолклор – онзи на езическа България.
Тук идват и някои по-скоро печални равносметки. Тук, в България, напълно сме забравили цяла плеяда от наши възрожденци, произхождащи от Македония. Всички знаем за Гоце Делчев, за Даме Груев, за Братя Миладинови, но напълно сме забравили Марко Цепенков, Димко Могилчето, войводите Апостол, Павле Капитан, Петре Железарчето и други. Като че ли усилията на някои политически формирования у нас са успели да изтрият от народното съзнание част от македонските ни герои, за да останат те запазени за „новата“ македонска нация. Днес фолклорният институт в Р. Македония носи името „Марко Цепенков“, а у нас то е напълно забравено. Говорим твърде много за военните си дейци, за политиците си, но забравяме книжовниците, а тъкмо техният завет е стигнал до нас в най-чист вид.

В предаването участват Благой Иванов, редактор на изданието, и Слави Ганев, съставител на уникалния том.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25