Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите.
Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. Тогава те пишат статия за откритието, но след това десетки години нищо не е правено. През 2022 г. изследванията са подновени от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Тази година продължава и трябва да приключи неговото проучване.
"Тази година при проучванията попаднахме на един изключителен феномен – студената вода под 12-13 метра дълбочина. Това бе едно предизвикателство пред нас, не знам точно на какво се дължи, но това създаде доста препятствия при проучването ни. 20-25 градуса на повърхността на водата, а след 12 метра дълбочина температурата на водата стигаше до 9 градуса, което правеше на моменти работата ни невъзможна. Това се случи в края на юли, а през миналата година подобен феномен нямаше, нарича се термоклин.
Тази година тествахме една нова и интересна методика на проучване. Експериментирахме при проучванията с един подводен дрон. Той се свързва с компютър, това е съвременен апарат и може да работи независимо от променящите се условия. Този апарат може само да заснема, но не може да взема проби. Ние го използвахме за търсене на дървета, далеч от териториите на познатото и откритото до момента. Тази апаратура спестява много време, защото един водолаз може да работи под вода 40-50 минути, а този дрон е в състояние да работи над два часа, преди да му се изтощи батерията, и покрива големи райони. Чрез него открихме 3-4 нови дървета и отбелязахме нови територии.
През септември и октомври работата ще продължи. За наличието на въглищния пласт споменават в статията си още професорите Христо Пимпирев и Нешо Чипев, но за нас беше важно да установим къде се намира и какво представлява. Успяхме да извадим четири чувала от този пласт, които тепърва ще изследваме. Него ние открихме на дълбочина от около 20-21 метра. В състава на въглищата е записана много информация за начина им на образуване.
Чрез изследването им ще се стигне до информация за условията на средата, при която те са се образували, ще се определи степента на въглефикация. В тях се запазват микроорганизми, които ще дадат информация и за възрастта. Това ще спомогне с по-голяма точност да датираме подводната гора. Очакваме въглищен геолог да ги проучи. Имаме съмнения за наличието на фусил на малка шишарка в тези проби. През октомври и ноември вероятно ще приключим реалните подводни проучвания", разказа в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Стефан Велев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Целия разговор на Ани Костова със Стефан Велев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg