Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Исторически и културологични корени на Брекзит

БНР Новини
Отляво надясно: Румен Генов, Александър Шурбанов, Митко Новков (изправен) и Любомир Кръстев
Снимка: Василена Мирчева

Една от най-актуалните думи в момента в света е Брекзит – обозначава изявеното от жителите на Обединеното Кралство желание да напуснат обединена Европа. Всяка актуалност обаче – колкото и странно да ни се струва, си има своя предистория; с Брекзит е същото. Не можем най-напред да не отчетем факта, че британците са островитяни: Джеръми Паксман, един от проникновените анализатори на британския характер, започва една от книгите си, „Англичаните: Портрет на един народ“, тъкмо с това изречение: „Англия е остров“. Което пък препраща към друг прочут английски израз, строфа от стихотворението на Джон Дън „Размишление XVII“, но сякаш с обратен знак (същото стихотворение съдържа и други известни стихове: „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб“): „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…“

Заедно с това, ако погледнем историята на Албиона, всички опасности за жителите му сякаш са идвали все от континента: римската инвазия начело с Юлий Цезар през 55-54 г.пр.н.е., нахлуването на сакси, дани и германи през VI век, норманското завоюване през 1066 г. от Вилхелм Завоевателя, страхът от испанската армада от времето на Елизабет I, битката при Трафалгар, която спасява Англия от нашествие на Наполеон, немските бомбардировки през Втората световна война… Има дори исторически хипотези, че тъкмо заради този страх от нежелани натрапници англичаните осъществяват Великите географски открития и оформят империята си. Заедно с това обаче културно те са определено част от Европа: по-горе цитирах Дън, а какво да кажем за Чосър или Шекспир, черпещи сюжети от континента; или за художници като Холбайн Младия и Антонис ван Дайк, ученикът на Рубенс, заложили основите на английската живопис?!…

Струва ми се всъщност, че ако говорим за своеобразен „британски изолационизъм“ днес, той не идва ей-така, от нищото: нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фараж, още по-малко Тереза Мей са неговите откриватели, изолационизмът е по-скоро с дълбоки корени в британската история и култура (да си спомним тук само откъсването на Англиканската Църква от Рим, сторено по време на Хенри VIII Тюдор) и в този брой на „Премълчаната история“ правим опит да постигнем (доколкото е възможно) точно тях.

За да помогнат в това начинание, гости са проф. Румен Генов, специалист по британска и европейска политическа история, проф. Александър Шурбанов, специалист по британска литература и култура, преводач, и гл.ас. д-р Любомир Кръстев, специалист по Нова обща история и история на Англия и Обединеното Кралство.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05