Наричат Рене Флеминг „златният глас“ на Америка! Оперна Дива с божествен глас. А тя чуе ли определението Дива, реагира на мига: „Нямам нищо общо с представите, които си изграждат за мен, щом съм на сцената. Там трябва да бъда интригуваща, екзотична… В живота обаче, уви съм доста скучна според мнозина. Не искам да ме наричат Дива, защото това определение носи привкус на разглезена и капризна примадона…“, Е, Рене Флеминг е всичко друго, но не и разглезена. Изключително земна и очарователна, тя мигом привлича погледите, където и да се появи. А гласът й - истински разкош, съчетал в едно блясък, мекота и чудна палитра от цветове…
Звездата й изгрява през 1991 година, когато замества в последния момент Фелисити Лот като Графинята в спектакъл на „Сватбата на Фигаро“ в МЕТ и оттогава Рене Флеминг е примадона в достолепния театър. Казват обаче, че прочутото сопрано няма нищо общо маниерите на примадоните от големите сцени. На светлинни години е от звездоманията. „Исках да бъда добра във всичко, което правя“, признава Рене Флеминг в автобиографичната си кнага.. „Съзнавах, че постъпвам малко крайно със себе си, пренебрегвайки собствените си желания,но днес ми е от полза, защото Слава Богу съм оперирана от звездоманията.“
Рене Флеминг е родена на 14 февруари 1959 г. в Индиана, щата Пенсилвания. Скоро се преместват в Рочестър. Родителите били учители по музика, а Рене е най-голямата от трите дъщери. „У дома постоянно се пееше, тъй че аз пропях, преди да проговоря. Съвсем естествено бе да изразявам чувствата, желанията и мечтите си чрез пеене. Проговорила съм сравнително късно – на ок. три години“, връща лентата прочутото сопрано. И добавя: „Как едно момиче от малък град до Ню Йорк има смелостта да представя своята страна на най-престижни сцени по света? Дължа го на гласните си струни: тънки, тайнствени и съвсем непредсказуеми. Те ме отведоха на най-невероятните места, за които дори не съм мечтала…“
От 1983 до 1987 година Рене Флеминг учи в Джулиард скул. Нарича 1984 „феноменална“ година – тогава е на специализация в Германия, където усвоява тънкостите на занаята при майстори като Арлин Оже и Елизабет Шварцкопф. След дебюта в Хюстън през 1988, а сетне в Ковънт Гардън, МЕТ и Миланската скала кариерата на Рене Флеминг набира шеметна скорост.
През 1997 предизвиква истински фурор като Манон в едноименния шедьовър на Жюл Масне в Париж. Година по-късно обаче в Ла Скала яростно я освиркват в спектакъл на „Лукреция Борджия“ от Доницети. Унищожителни са и критиките на специалистите… Времето, когато Рене се развежда с първия си съпруг. Запознават се в Джулиард скул и бракът им просъществува повече от десетилетие. Певицата преживява тежко този житейски обрат, едва не губи гласа си. „Знам, че съм зависима от природните дадености и един ден всичко може внезапно да свърши. Можеш да работиш усърдно върху гласа си, да ваеш красиви мелодии, но той може да те изостави най-неочаквано.Затова винаги съм нещрек и се моля за професионално дълголетие…“
Рене Флеминг го има въпросното сценично дълголетие – вече повече от три десетилетия. Обича да експериментира. Чувства се в свои води в пъстроцветна палитра от жанрове и стилове: от опрени шедьоври и оперети до джаз стандарти и бродуейски хитове. Флеминг е изкусителна и на сцената, и в живота. Овалът на лицето, огромните очи с извити дълги мигли й придават по –скоро вид на момиче. Облича се спортно и някак небрежно елегантно, което не пречи на светските хроникьори да я обявят за една от най-стилно облечените дами на Америка, вдъхновявала години наред топдизайнера Джанфранко Фере.
Прочутото сопрано има в репертоара си 50-ина роли. Пяла е на най-престижните световни сцени, а всяко нейно участие се превръща в събитие от голям ранг. „Като професионалист е съвсем естествено да се фокусирам върху вокалната прецизност и стилистична точност“, споделя Флеминг в автобиографичната си книга. „Публиката обаче очаква най-вече емоционално покритие на образа. Иска да усети обаянието на артиста, да я грабне, да я заплени. Двете са еднакво важни, когато се вмъкваш в кожата на даден образ.Най-значимото ми постижение ли? В началото всеки сполучливо изграден образ усещах като истинска победа! Всички ти се струват ярки, едва ли не съдбоносни! Разбирате ли – всяка роля, всяка изява! Сега, смея да мисля, това което правя държи определено ниво. Надявам се –запомнящо се! Имам право да избирам – извоювала съм си го! Когато започвах, това бе привилегия на ръководството на театрите. Те диктуваха условията! Радвам се, че толкова години запазихме добри отношения, както и с тези, които са начело на Decca. В трудни в икономическо отношение времена за големите звукозаписни компании имам ексклузивен договор с Decca. Ние певците, уви приключваме артистичната си път по-рано от пианисти, цигулари, диригенти… Благодарение на записите обаче моят глас надявам се още дълго ще радва маломаните…“
А в съботната вечер ще си припомним някой от емблематичните записи на Рене Флеминг като Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Русалка в едноименната опера на Дворжак, Татяна в „Евгений Онегин“, Алчина на Хендел, Армида на Росини…
Събота, 23 февруари, от 20.00 часа
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Александър и Константин Владигерови ще зарадват българската публика с своя авторски концерт "Есенни джаз скици" с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев на 28 ноември от 19 часа в Първо студио на радиото. Обичаните български музиканти, които вече повече от 25 години живеят и работят във Виена, ще представят 10 свои авторски композиции от..
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg