Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Маринов: Конкуренцията е измислица на Холивуд

БНР Новини
Димитър Маринов (вляво) и Стефан Китанов, директор на София филм фест
Снимка: Димитрина Кюркчиева

Димитър Маринов е първият български актьор, излязъл на червения килим в „Долби тиътър“ с българския флаг на ревера, за да разкаже на Холивуд своята история на Пепеляшка, която вече всички знаем. Неуспешен опит за бягство от България по времето на соца, две години и половина затвор, после ново и успешно бягство в Америка през 90-те години след промените. И семейство Шърли от Тенеси, които припознават в лицето на българина своя син, погубен в катастрофа – и двамата са родени на 6 октомври 1964 година. Така започва най-трудното му начало зад океана.

Димитър Маринов казва за себе си, че винаги е бил театрал, макар че е работил какво ли не, преди да спечели кастинга за „Оскаровия“ филм. Театърът му е на късмет и в личния живот – в театралната школа на Сан Диего, където преподава, среща бъдещата си съпруга Джени на уъркшоп по актьорско майсторство. Сега имат двама синове с български имена – Йордан и Михаил.

Новината, с която успя да изненада българските медии, е, че преди няколко дни е бил избран за главен преподавател в „Актърс студио” в Лос Анджелис.

Името на Димитър Маринов нашумя покрай филма на режисьора Питър Фарели „Зелената книга“, който наскоро грабна „Оскар“ за най-добър филм, за оригинален сценарий и най-добра поддържаща роля. За участието си в него българинът е трябвало да се „преквалифицира“ от цигулар в челист за по-малко от седмица, за да получи мечтаната роля на музиканта Олег.

Димитър Маринов беше посрещнат на „София филм фест“ като истинска холивудска звезда.

В „Артефир“ ви предлагаме репортаж от Дома на киното, където актьорът се срещна със своите почитатели.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Буржоата благородник" на сцената на Сатиричния театър

На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..

публикувано на 02.10.24 в 15:58
Лалех Барзегар

Минимализмът в изкуството на иранската художничка Лалех Барзегар

Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..

публикувано на 02.10.24 в 14:36

"Страст под брястовете" и фанатизмът да притежаваш

Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..

публикувано на 02.10.24 в 13:05
Бистра Льошевалие, Ретроспектива, НГ „Квадрат 500“ – „След“, 2024

За мисията и политиката на Националната галерия

"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..

публикувано на 02.10.24 в 08:45

Носталгия по бунта

"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..

публикувано на 01.10.24 в 17:10