Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложба на Стефан Божков в галерия „Стубел“

Част от плаката на изложбата
Снимка: stubelgallery.com

„И черното е цвят“ – казваше големият наш художник Димитър Киров, когато показа в една своя изложба картини в тази тоналност. Същото споделя с усмивка и Стефан Божков, който казва, че черното е цветът, който първи свършва в палитрата му. Сега, в галерия „Стубел“ той представя най-новите си платна – смесена техника върху черна акрилна основа – с няколко теми и подходи, които го вълнуват. Ако се проследят и други негови изложби, като „Озон“, „Трансформации на паметта“, като проекта с водните кончета в утайка от кафе, като общата изложба с неговия скъп, рано отишъл си от този свят приятел Кольо Карамфилов, вдъхновена от теста Ишихара – с цветните точки, виждаме как по един уникален начин художникът превръща нещата от живота, вълненията на хората, своите преживявания в картини, в инсталации, в обекти. Виждаме в изложбата отново наслада от сетивното, внимание към детайла, изящна форма и светлосенки в мрака на черното, импровизации с чувство за хумор, които ни докосват и респектират. Откриваме още игра на планове, илюзии за окото, прецизност до съвършенство, което носи преди всичко красота. Това е водещото при Стефан Божков.
„Любопитен и чувствителен, Стефан Божков е един сантименталист на свободна практика, който непрекъснато се бори с личните си възторзи, прибира ги дълбоко в себе си и после ги слага пред нас като картинни белези“ – пише за  изкуството и личността на този наш култов художник Елин Рахнев. Ще прибавим към представянето му, че експериментира в различни области на визуалните изкуства: живопис, графика – в началото предимно, скулптура, пространствени инсталации. Даже участва и като артист, в спектакъл. Има големи приятелства и прояви в Сърбия, често прави изложби там. Носител е на престижното сръбско отличие „Златно перо“, както и наградата  на София за високи постижения в областта на изобразителното изкуство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05