…Няма нищо по-неубедително от неубедителната смърт…

„Всъщност, умряло е кучето/ The Dog It Was That Died“ е радиодрама на Том Стопард, чийто текст парадоксално потвърждава цитираната вече негова мисъл.

„Радиотеатърът след полунощ“ в неделя представя този все още непознат в България, непубликуван и неигран пред микрофони и на сцена текст за радио на един световно известен съвременен автор. Зад продукцията на Радиотеатъра стоят преводът на Хари Аничкин, режисьорът Крикор Азарян, актьорите Илия Добрев, Марин Янев, Асен Кисимов, Камен Донев, Меглена Караламбова, Кирил Янев, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Пламена Гетова и други.

Пиесата е написана през 1982 година. Още странният словоред на нейното заглавие намеква за нещо абсурдно комедийно, а когато към това добавим и темата за параноята на студената война, ще нахвърлим съвсем на едро и досадно схематично цялото богатство на интелектуалната игра, която се крие зад шпионско-приключенската история. Текстът е първоначално написан за БиБиСи и е носител на Giles Cooper Award – годишна британска награда, чиято цел е да осигури допълнителна подкрепа и промоция на най-добрата радиодрама на Би Би Си за съответната година.

През 80-те живеещият в Лондон драматург, който е роден в Злин, Чехословакия, съвместно с писането на собствените си пиеси и сценарии се захваща да превежда на английски и автори от славяно-езичния свят като Славомир Мрожек и Вацлав Хавел. Още повече темата за свободата, демокрацията, студената война, шпионажа и диктатурата допълнително свързват тези драматурзи.

Когато ти забранят да мислиш, всяка идея става революционна.