„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г. У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“ остават сред най-доброто от историята на киното.
В „Уловеното време“ Тарковски разказва за създаването на филмите си, за трудностите, през които е минал, за начина, по който мисли за киното, за природата на това изкуство, за онова, което е важно за него като режисьор и личност в правенето на кино: за времето, ритъма, сценария, монтажа, образите, актьорите, музиката.
Тарковски пише: „Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сцнария с драматурга, не когато работи с актьорите или с композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана.“
Докато говори за своята работа, режисьорът споделя мисли за известни литературни произведения, писатели, филми, знаменити режисьори, които са му повлияли, с които спори или им се възхищава. Докосването до творческия свят на Тарковски е стъписващо: „Целта на изкуството е да подготви човека за смъртта, за разоре и подготви душата му, да я подготви за доброто“, пише той. С откровеността и с прозренията си „Уловеното време“ разкрива възможност да бъде по-дълбоко осмислен и разбран Тарковски. За съжаление езикът на книгата звучи остаряло за днешния читател, което с една по-прецизна редакция би могло отчасти да бъде избегнато.
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..
Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов. Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц" на сезона по..
Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..
Честита да е новата 2025 година. Да е щедра на късмет и богата на радостни мигове, да запази любовта и грижата на близките хора, да остави в миналото проблемите и трудностите, да подарява само щастливи промени. Ама и война, но за мир! На първо време – от солдатите "Вендета" . Мощни, мрачни, агресивни – тия три думи казват всичко за титаните. А те..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg