Запечатаното време на Тарковски

„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г.  У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“ остават сред най-доброто от историята на киното.

В „Уловеното време“ Тарковски разказва за създаването на филмите си, за трудностите, през които е минал, за начина, по който мисли за киното, за природата на това изкуство, за онова, което е важно за него като режисьор и личност в правенето на кино: за времето, ритъма, сценария, монтажа, образите, актьорите, музиката.

Тарковски пише: „Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сцнария с драматурга, не когато работи с актьорите или с  композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана.“

Докато говори за своята работа, режисьорът споделя мисли за известни литературни произведения, писатели, филми, знаменити режисьори, които са му повлияли, с които спори или им се възхищава. Докосването до творческия свят на Тарковски е стъписващо: „Целта на изкуството е да подготви човека за смъртта, за разоре и подготви душата му, да я подготви за доброто“, пише той. С откровеността и с прозренията си „Уловеното време“ разкрива възможност да бъде по-дълбоко осмислен и разбран Тарковски. За съжаление езикът на книгата звучи остаряло за днешния читател, което с една по-прецизна редакция би могло отчасти да бъде избегнато.