Спомен за Борис Христов

На 18 май се навършват 105 години от рождението на прочутия ни бас Борис Христов. В негова памет ще звучат архивни, студийни и документални записи от негови изпълнения на световната оперна сцена.

В книгата на Карло Курами и Маурицио Модуньо за великия българин четем част от неговото артистично верую: „Днес е почти невъзможно да успееш да запазиш собствените си технически средства независимо от съблазните на кариерата. А още по-невъзможно е да запазиш свежестта си. Аз съм изпълнявал безброй роли в операта, но в крайна сметка запазих петнадесетина от тях.

Мислите, че това ме е направило щастлив? Да пееш не значи да завладяваш, значи повече да се отказваш. Трябва да се каже също, че пеенето не е всичко. Че то трябва задължително (да, задължително!) да премине в нещо друго. Да разучиш нова роля не значи само да запомниш нотите, да сложиш нотите в гърлото си и да си избереш героя. Значи още да познаваш всяка страница, всяка подробност на либретото. И да си проникнал в психологията на всички останали герои.

Да си в състояние да ги изживееш всичките, ако не да ги изпееш. Аз ги вземам със себе си на път, виждам ги как живеят около мен, налагам лицата им около лицата, които срещам всеки ден. И това продължава не месец или два, а с години. Моят „Борис” или моят „Дон Карлос” живеят с мен вече повече от 20 години. Те узряха и остаряха, различни са от това, което бяха вчера, и вероятно от това, което ще бъдат утре. Никога няма да ме чуете да кажа „Стигнах до „Борис” или до „Дон Карлос”, както ги искам”.

Всеки път човек вярва, че е стигнал и всеки път му се изплъзват. Голямата радост, дълбокото удоволствие се изпитват, когато, след като човек си почине от тази мъчителна идентификация, се върне отново към партитурата. Тогава всичко се осветява от нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители през тайната на музикалните шедьоври. Истината е в тях, трябва само да се намери ключът. По-точно ключовете, защото най-завършените опери са именно тези, в които се крият повече възможности за прочит.

По образ и подобие на човека и в тях има хиляди противоречия, които не се унищожават взаимно, а предават трепета си и оставят отражението си в голямото приключение, наречено живот. Питам се дали пеенето не е просто начин на живот!” – думи на Борис Христов.  

Ще чуем пълен документален запис от 17 май 1968 година на един от спектаклите от Майските музикални тържества във Флоренция, в който участва Борис Христов – операта „Роберт Дявола” с музика на Джакомо Майербер и либрето на Йожен Скриб и Жермен Делавен.

Изпълнителски състав:

Роберт Дявола – Джорджо Мериги

Бертрам – Борис Христов

Изабела – Рената Ското

Алиса – Стефания Малагу

Рембо – Джанфранко Манганоти

Албер – Джовани Антонини

Хор и оркестър на Майските музикални тържества във Флоренция

Диригент - Нино Сандзоньо