В началото на април Кралският театър „Ла Моне“ в Брюксел предложи на оперните любители впечатляващата и рядко изпълнявана опера на Джакомо Майербер „Роберт Дяволът“. Тя бе изпълнена в концертен формат на втори и пети април в Двореца на изящните изкуства BOZAR.
Майербер написва творбата в стила на „Гранд опера“, а за основа на либретото на Йожен Скриб и Жермен Делавин служи средновековната френска легенда за Роберт Дявола, бащата на Уилям Завоевателя. Първото изпълнение на творбата – през 1831 година в Парижката опера, остава в музикалната история като един най-големите триумфи.
Постановката бележи началото на мандата на известния Луи-Дезире Верон като директор на театъра и в спектакъла са вложени невиждани дотогава средства – пищен декор и костюми, зрелищни визуални ефекти, първокласен певчески състав, включващ тенора Адолф Нури в главната роля и баса Никола Проспер-Левасьор като Бертрам. На диригентския пулт е Франсоа Абенек, основател на оркестъра на Концертното дружество към Парижката консерватория и пръв пропагандатор на симфониите на Бетовен във Франция.
Но най-голямата сензация предизвиква впечатляващата балетна сцена в трето действие. Сред изоставения манастир на Света Розали Бертрам призовава греховни монахини да излязат от гробовете си. В ефирни бели одежди девойките се впускат във вихрен танц, за да съблазнят Роберт. Известният Филипо Талиони създава хореографията, а в главната роля на игуменката Елена блести неговата дъщеря – прочутата балерина Мари Талиони. Танцуващите монахини са обезсмъртени в известното платно на френския импресионист Едгар Дега.
Балетната сцена слага началото на традицията на т. нар. романтични „бели“ балети. В тях сред изолирани, трудно достъпни пейзажи, под прикритието на нощта, властват странни женски създания – вилиси, силфиди, самодиви. Те присъстват в творби като „Жизел“, „Силфида“, „Баядерка“.
Сред публиката на първото изпълнение е и Фредерик Шопен, който възкликва: „Съмнявам се, че великолепието на театъра някога е достигало нивото на това в „Роберт Дяволът“. Това е истински шедьовър. Майербер се обезсмърти!“.
За 60 години операта е играна 750 пъти само в Париж. За сравнение ще отбележа, че далеч по-признатият „Кавалер на розата“ през април тази година бе представен за хиляден път във Виенската държавна опера в рамките на малко повече от 100 години след първото представление.
Изпълнителският състав в Брюксел бе на изключително високо ниво.
Много убедителен в демоничния образ на Бертрам бе Никола Куржал. Французинът притежава солиден по обем лиричен бас. Той впечатли с голяма гласова подвижност и безупречна френска дикция. Куржал изпълни внушително двете трудни арии от трето действие. В отделни моменти певецът би могъл да потърси малко повече свобода и широта на фразите.
В ролята на Изабела, принцесата на Сицилия, блесна възхитителното лирико-колоратурно сопрано Лизет Оропеза. Думите трудно биха описали ефекта, който изпълнението й предизвика у зрителите. Гласът на Оропеза е обагрен от много красив тембър. Сопраното притежава брилянтна техника, емисията ѝ е много пробивна, фразите ѝ бяха изваяни с голяма музикална интелигентност. Певицата изпя блестящо виртуозната двуделна ария от второ действие, но коронният номер в ролята бе великолепната каватина от четвърто действие в съпровод само на арфа и английски рог. Изумително красивата, ангелска вокална струя не само утеши гнева на Роберт, но и омагьоса напълно публиката в BOZAR, която във второто концертно изпълнение настоя за бис, но без успех.
По рано този сезон Лизет Оропеза се изяви с голям успех в друга опера на Майербер – „Хугеноти“ в Париж в партията на Маргьорит дьо Валоа. Адмирации заслужава и изявата на тенора Дмитрий Корчак в убийствено трудната, маратонска главна роля на Роберт. Вокалната теситура тества безмилостно средния и висок регистър и съдържа почти непосилни пределни ноти. Руският тенор бе желязно сигурен, като демонстрира перфектна техника, голяма вокална гъвкавост, динамично нюансиране, стилно фразиране и учудващо завършено френско произношение. Корчак изпълни безупречно трудната ария от началото на второ действие.
Втората женска роля на Алиса, въплътяваща добротата и стремежа към изкупление, изисква сопран с повече тежест. Партията е много съществена в драматично отношение и е важен стълб в редица ансамбли, сред които е и забележителният финален терцет, силно напомнящ на този, който Шарл Гуно години по-късно ще напише за своя „Фауст“. Много стабилна Алиса бе испанското сопрано Йоланда Оянет, притежаваща чудесен лирико-спинтов глас. Певицата се запомни както с изящни кантилени и фини пианисими, така и с наситени драматични фрази. Френският тенор Жулиен Дран се изяви убедително в характерния образ на трубадура Рембо. Ролята съдържа хубава балада в началото на операта, описваща преданието за Роберт Дявола, както и интересен буфо дует с Бертрам.
Забележителен бе приносът на хора на „Ла Моне“ в една изключително богата партия, включваща многобройни ансамбли, сред които се откроиха дяволският хор от второ действие, великолепният женски сватбен хор и монашеският хор за баритони и баси в последното действие.
Основната заслуга за хомогенността на цялостното изпълнение бе на неуморния Евелино Пидо, който извлече максималното от възможностите на оркестъра на „Ла Моне“. Опитният италиански маестро ръководи с голяма енергия, изключително стегнати и последователни темпа и насити изпълнението с голяма драматична изразителност. Евелино Пидо настрои майсторски баланса между оркестър и солисти, предвид по-чувствителната акустика на залата в BOZAR и поставения на сцената оркестър. Дори в концертен формат, финалът на трето действие с дългата балетна сцена прозвуча с поразяващ драматичен ефект. В него изпъкна и дългото соло на виолончелото, изсвирено с много чувство от първия челист Георгий Аниченко.
Изпълнението на „Роберт Дяволът“ бе посрещнато с голям ентусиазъм от брюкселската публика, която на 5 април аплодира на крака участниците в продължение на десет минути.
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Плевенската филхармония и Люси Дяковска правят музикален подарък на публиката за предстоящите празници с концерта "Бяла Коледа". Програма съдържа емблематични песни за коледно-новогодишните празници от всички краища на света – Италия, Франция, Германия, Англия, Америка, България и др. Вълнуващи истории за любов и надежда, завладяващи популярни..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със Дзукеро – еднакво силно обожаваме Джон Лий Хукър и ферментирало грозде, даже получих покана да гостувам във винарната му в Тоскана; тънък ценител съм на джаза от тази държава и в часност Стефано ди..
На 17 декември в Зала 3 на Националния дворец на културата Детският радиохор на БНР ще постави началото на 38-ото издание на Новогодишния музикален фестивал. Концертът, озаглавен "Свята нощ", обещава вълнуваща вечер, изпълнена с музика, емоции и празнична атмосфера. За програмата и подготовката разказа диригентът на хора, маестра Венеция..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg