Наследници на песента: Северняшката певица Надка Томова на 70 години

В музикалния фолклор на Средна Северна България срещаме разнообразни песенни образци. Особено характерни са песните от семейния и трудовия цикъл, а хороводните се отличават с богата метроритмика, която допълва многообразието от варианти на темпераментните северняшки хорà – пайдушки, дайчови, ганкини. С мисията да развива сценично тези традиционни практики е създаден Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен. Вече 60 години изкуството на професионалния състав популяризира музиката и танците на региона у нас и по света. През 80-те и 90-те години на миналия век хорът на ансамбъла, ръководен от Иван Вълев, достига високо изпълнителско майсторство в музикалната ни култура. В него пеят талантливи изпълнители, обединени да създават професионално изкуство.

От 1971 г. Северняшкият ансамбъл получава държавен статут. Първата щатна певица в състава е Надка Томова (1949) от с. Бъркач, Плевенско. Семейната среда предопределя нейната музикална съдба. „Музикалното чувство съм придобила от моя баща, той свиреше на духови инструменти. От баба ми също съм се учила да пея, ходих из целия регион да събирам песни. В нашето село имаше възрастни жени с много богат репертоар”, казва Надка Томова. По това време в Плевен няма музикално училище, където може да получи музикално образование и певицата се насочва към друго изкуство. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Троян като главен технолог по битова керамика. Спомня си за този период: „В часовете по практика докато въртях грънчарското колело си пеех. Един преподавател беше от нашия край и все ми казваше – Наде, запей нашенска песен да ни е спорна работата. Моята мелодия се вплиташе с мелодията на грънчарското колело”.

Още като ученичка Надка Томова се изявява по концерти. През 1968 г. след конкурс постъпва в състава Северняшкия ансамбъл в Плевен. Там работи в продължение на 42 години до пенсионна възраст. „През 1980 г. завърших Националната школа за художествени ръководители в Пловдив като диригент на народен хор, но най-голямата школа за мен е тази на нашия диригент Иван Вълев – моят първи и единствен учител”, прекланя се пред таланта на маестрото. За фонда на БНР Надка Томова записва песни от Плевенско с обработки на Иван Вълев, Ангел Шопов и Коста Колев. Паралелно с работата в ансамбъла певицата се занимава и с преподавателска дейност. Обучава млади изпълнители, на които показва първите стъпки в народното пеене. Сред тях е северняшкият певец Христо Косашки от Луковит. И днес на 70 години Надка Томова не се разделя с песента. Продължава да пее по различни поводи, ръководи самодейни състави в Плевенския край. С радост казва, че синът й Мартин е наследил баща си като танцьор, а в момента е хореограф на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци – Плевен.