Испания – надежда за нов живот (втора част)

В момента сме свидетели на най-високите нива на човешка миграция, регистрирани някога – 258 милиона души по света живеят извън родните си места. Безпрецедентен брой от 70,8 милиона души по света са били принудени да напуснат домовете си през 2018 г. Сред тях има 25,9 милиона бежанци, повече от половината от тях са под 18 години – 13 милиона. 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са хората, търсещи убежище.

Има и милиони хора без гражданство, на които освен гражданство са отказани и основни права като образование, здравеопазване, заетост и свобода на движение. В свят, в който на всеки две секунди един човек е принуден да напусне дома си, е важно да се проследяват причините за този глобален проблем, както и решенията, които се вземат на европейско и световно ниво.

С журналиста на свободна практика Делян Тодоров – също участник в проекта на Minority Rights Group International: „Медии, малцинства, миграция“, разговаряме за сухоземните граници между Испания и Мароко – около Сеута и около Мелия – двата испански ексклава на Африканския северен бряг, около които се простират километри телени огради, разделящи Испания и Мароко – тези огради са единствената сухоземна граница на Европейския съюз с Африканския континент.

Как точно изглежда границата, къде започва Испания, къде свършва Мароко? А докъде точно трябва да е стигнал мигрантът, според испанските власти, за да има право да подаде заявление за убежище? За какво служат вратите в телените огради по границата и още интересни факти в първата част на разговора: