В Токио не можеш да си купиш кола, ако нямаш паркомясто

Щом искате да тръгнете надалеч и бързо, вземете по-малко багаж. Разтоварете се от завистта, суетата, егоизма и страховете си. Ако сте го сторили, значи сте готови за „Покана за пътуване“, известна още като ефирният пробиотик.

Студен чай и студен ориз се понасят, но студен поглед и студена дума – са непоносими. Тази японска поговорка е прелюдия към разговора ми с Юлиана Антонова-Мурата. Български дипломат, омъжена в Страната на изгряващото слънце и автор на две от най-добре продаваните книги в последните години „Моши, моши, Япония“ и „Уки, уки, Япония“. В тях разказите са като приказна броеница от истории за един съвършен свят. В него правилата се спазват, хората се уважават, а хармонията блика от всеки жест. Нереалистично някак на фона на нашата действителност. Как да не поканя Юлиана Антонова-Мурата да се аргументира с примери.

От разговора с нея стана ясно, че японският израз "Моши, моши" означава "Мога ли да ви помогна", но без да се употреби думата "помощ". Така че да не се засегне човекът, който има нужда да бъде подкрепен. Юлиана обясни също така как е решен проблемът с паркирането в Токио. Тя ни въведе в непривичните за нас нрави и естествено спазвани правила в Страната на изгряващото слънце. А също така обеща да развенчае някои от митовете, които бродят из нашето съзнание, за тази далечна държава. Затаете любопитството си до следващото издание на „Покана за пътуване“.

На семинар в Банкя 60 младежи от Гоце Делчевско, Северна Македония и Сърбия придобиха бизнес умения за проспериращи професии и кариерно развитие, благодарение на фондация „Българска памет“. Аз обаче не ги препитвах какво са научили за предприемачеството, а предпочетох да разкажат нещо повече за родните си места. Записах ги по време на т.нар. "пауза за енергизиране" – забавни групови занимания на двора. Първи се престрашиха Виктор и Александра от Босилеград. Естествено, попитах за първи път ли идват в България. Оказа се, че не. Двамата разказаха за фестивалите в Босилеград и, че на площада има паметник на Васил Левски.  На семинара на фондация "Българска памет" Гоце Делчевско беше представено от солидна група. Фитие сподели какви кралимарковски стъпки в скалите има край Горно Дряново. Добре че имаме такива събеседници, които да ни покажат кътчета от България и при комшиите, които сякаш са пред очите ни, а не ги виждаме.

Когато чуя името на германския град Хайделберг, в главата ми първо изскача изразът „хайделбергски студент“, при когото безметежния престой в университета може да се проточи с десетилетия. В създаденото през 1386 година учебно заведение времената на тайни общества, дуели, поети и много бира са безвъзвратно отминали, но легендата твърди, че студентският карцер, където прибирали прекалилите учащи се, имал пряк излаз в аудиториите, за да не губят от лекциите, докато изтрезняват. Весел Цанков, заместник-главен редактор в програма „Христо Ботев“ обаче започна разказа си със съвременната почит към разрушената в Кристалната нощ синагога. Но след драматичното отклонение Весел наблегна на разликата между нашия студентски град и университетския Хайделберг, както и разкри любопитни подробности от интериора на прочутия карцер.

Снимките в галерията са на Юлиана Антонова-Мурата, Весел Цанков, Магдалена Гигова и dromomania.