Мартин Спасов, „нямането“ в изкуството и красивите клишета в живота

Настъпва момент, в който „няма“ е повече от всяко „има“ в живота на човек. Момент, в който разбираш, че не можеш да притежаваш не само другия, но дори и самия себе си и именно в това е красотата на човешкото съществуване. Такъв момент на осъзнаване навярно ще настъпи и за всички присъстващи на дебюта на „Приятелят, когото нямам“ – на 16 октомври от 19 часа в зала „Надежда“ на Столична библиотека.

Третата стихосбирка на Мартин Спасов ни среща с отражението в огледалото, дори и с онова, в локвите, които винаги се стремим да прескочим. Среща ни с всичко познато и непознато в нас, за да изгорим в клишета и да се съградим отново в още по-красиви такива.

Часове преди премиерата на книгата Мартин сподели едно „Време и половина“ със слушателите на програма „Христо Ботев“. Той разказа за „нямането“, тъгата и очакванията, които, макар и съкрушителни, са гръбначният стълб на живота ни. 

В звуковия файл можете да чуете повече от казаното в ефир.