Съхраняването на образ, звук и глас от миналото е вълшебство

Генералната конференция на ЮНЕСКО отбелязва 27 октомври като Световен ден на аудиовизуалното наследство. Датата се отбелязва от 2005 г. В България се чества от 2006 г. 

Идеята е да се съхранят аудиовизуалните документи като филми, радио- и телевизионни програми, които съдържат ранни записи от историята на ХХ и ХХІ в. За съжаление, носителите на тази памет са крехки, те могат да бъдат унищожени или изгубени в резултат на пренебрегване, гниене и технологично остаряване. 

Чрез инициативи като Световния ден на аудиовизуалното наследство и Програмата за памет на света се насърчава работата на професионалистите в областта на опазването на тези архиви.

Без познанията и отдадеността, които се изискват, за да бъдат съхранени и дигитализирани свидетелствата на времето, големи части от общото ни културно наследство ще бъдат изгубени завинаги. 

Радослав Марков, архивен кинотехнолог, сравнява съхраняването на образи, звук и глас от миналото с вълшебство. Той предупреждава, че България трябва да побърза, ако държи да съхрани аудиовизуалната си памет и да не изостава от добрите европейски практики в областта, а също как да бъде съхранено архивното богатство, без да влиза в конфликт с авторското право.

"Аудиовизуалното наследство е отдавнашна мечта на човечеството. То за мен е машина на времето. Аудивизуално наследство са: първо - киното, филмовата лента като цяло, също така телевизионните програми, и разбира се, аудиопрограмите - това включва и музикални произведения, включва и други жанрове като радиопиеси, като публицистични предавания. Например "Войната на световете" на Хърбърт Уелс."

Съвременните концепции за аудиовизуалното наследство са: дигитализация – прехвърляне в цифров вид, реставрация – почистване на следите на времето, и социализация – достъп до всеки човек, разясни Радослав Марков.