„Нишката на съдбата“ е изложба на Феникс Върбанов и представяне на биографичната история и творби на родителите му художниците Марин Върбанов и Сун Хуайкуей.
Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени у Феникс Върбанов. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. През 1987-1988 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г., когато е в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава остава верен на хартията и туша.
Проф. Марин Върбанов (1932-1989 г.) е забележителен български и световноизвестен творец, създател на модерния текстил у нас и на Института за съвременна текстилна пластика „Върбанов” в Ханджоу, Китай. Той е живият мост между Изтока и Запада, между Балканите и Париж. Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Националната художествена академия. През годините преподава в България, във Франция, в Австралия, в Китай. Върбанов е и сред прочутите новатори на арттекстила. През 70-те години започва експерименти, неправени дотогава. Съчетава древни традиции с нова визия за приложението на текстила. Много от работите му са космополитни и монументални. Марин Върбанов успява да превърне гоблена в триизмерна пластика.
Интересът на Феникс Върбанов към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато е в Централната академия за изящни изкуства в Пекин. Сега в изложбата „Нишката на съдбата“ Феникс Върбанов показва предимно работи с китайски туш върху хартия, която след това облепва върху платно, създавайки плътност и сила на внушението.
В изложбата се показва едно произведение на Марин Върбанов, един удивителен стенен гоблен, триизмерна пластика в кафяви тонове, които дават представа защо наричат този творец създател на модерния текстил у нас и защо има международна слава и признание. Много от работите му са космополитни и монументални.
В тази изложба на Феникс Върбанов, както казва един негов изследовател: „Виждаме мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. И в опитомяването на тези противоположности усещаме една победа на вечното над случващото се, на Шепота над Вика“. Виждаме „Нишката на съдбата“.
Майката на Феникс, известна у нас само като Сун, се представя с един изящен костюм в китайски стил. Харизматична, красива и талантлива, Сун е принцеса от стар аристократичен род с вековни традиции. Запознават се с Марин Върбанов като студенти в Пекин. Пламва легендарната им любов. След много перипетии с благословията на Енлай и Мао двамата се подписват в общината в Пекин през 1956-а. В Китай даже има музей, който разказва за невероятната любовна история. През 60-те Сун и Марин живеят в София, където са епицентър на столичните интелектуалци, а след 1976-а – в Париж. Марин Върбанов прави много самостоятелни изложби в галерия „Ерве Одермат“, но съдбоносна се оказва 1980 година. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале дизайнерът Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин. По-късно Мадам Сун става директор на представителния офис на марката „Пиер Карден” и създава истинска търговска империя.
Изложбата картини и мутимедийният архив на Сун Хуайкуей, Марин Върбанов и Феникс Върбанов можете да видите в Китайски културен център в София от 26 ноември до 20 декември 2019 г. по случай 70 години от установяване на китайско-българските отношения.
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg