Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нишката на съдбата

| обновено на 05.12.19 в 12:22
13
Феникс Върбанов
Снимка: Ани Петрова

„Нишката на съдбата“ е изложба на Феникс Върбанов и представяне на биографичната история и творби на родителите му художниците Марин Върбанов и Сун Хуайкуей. 

Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени у Феникс Върбанов. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. През 1987-1988 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г., когато е в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава остава верен на хартията и туша. 

Проф. Марин Върбанов (1932-1989 г.) е забележителен български и световноизвестен творец, създател на модерния текстил у нас и на Института за съвременна текстилна пластика „Върбанов” в Ханджоу, Китай. Той е живият мост между Изтока и Запада, между Балканите и Париж. Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Националната художествена академия. През годините преподава в България, във Франция, в Австралия, в Китай. Върбанов е и сред прочутите новатори на арттекстила. През 70-те години започва експерименти, неправени дотогава. Съчетава древни традиции с нова визия за приложението на текстила. Много от работите му са космополитни и монументални. Марин Върбанов успява да превърне гоблена в триизмерна пластика. 

Интересът на Феникс Върбанов към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато е в Централната академия за изящни изкуства в Пекин. Сега в изложбата „Нишката на съдбата“ Феникс Върбанов показва предимно работи с китайски туш върху хартия, която след това облепва върху платно, създавайки плътност и сила на внушението. 

В изложбата се показва едно произведение на Марин Върбанов, един удивителен стенен гоблен, триизмерна пластика в кафяви тонове, които дават представа защо наричат този творец създател на модерния текстил у нас и защо има международна слава и признание. Много от работите му са космополитни и монументални. 

В тази изложба на Феникс Върбанов, както казва един негов изследовател: „Виждаме мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. И в опитомяването на тези противоположности усещаме една победа на вечното над случващото се, на Шепота над Вика“. Виждаме „Нишката на съдбата“.

Майката на Феникс, известна у нас само като Сун, се представя с един изящен костюм в китайски стил. Харизматична, красива и талантлива, Сун е принцеса от стар аристократичен род с вековни традиции. Запознават се с Марин Върбанов като студенти в Пекин. Пламва легендарната им любов. След много перипетии с благословията на Енлай и Мао двамата се подписват в общината в Пекин през 1956-а. В Китай даже има музей, който разказва за невероятната любовна история. През 60-те Сун и Марин живеят в София, където са епицентър на столичните интелектуалци, а след 1976-а – в Париж. Марин Върбанов прави много самостоятелни изложби в галерия „Ерве Одермат“, но съдбоносна се оказва 1980 година. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале дизайнерът Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин. По-късно Мадам Сун става директор на представителния офис на марката „Пиер Карден” и създава истинска търговска империя. 

Изложбата картини и мутимедийният архив на Сун Хуайкуей, Марин Върбанов и Феникс Върбанов можете да видите в Китайски културен център в София от 26 ноември до 20 декември 2019 г. по случай 70 години от установяване на китайско-българските отношения.


Фотограф Ани Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любен Генов (вляво) и Велин Манов

Независимост и безбрежност в новата изложба "Лазурите" на Любен Генов

Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..

публикувано на 22.09.25 в 17:38

Критично за новото българско кино

Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..

публикувано на 22.09.25 в 16:15

Мястото на Деня на независимостта в българската история

България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..

публикувано на 22.09.25 в 15:27

"Made in EU": картина на екзистенциалното отчаяние на човека

Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..

публикувано на 22.09.25 в 15:10

"Опълченците на Шипка" – слово, което ехти и днес

На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..

публикувано на 22.09.25 в 12:37