В една своя реч, произнесена на Европейския културен форум 2016, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – подчертава следното: „…Културата може да бъде поле за битка. Тя е била бойно поле в Европа от векове. Но културата може да бъде и мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. Това е изборът, който направихме при създаването на нашия Европейски съюз. Когато Европа се ангажира със света, културата трябва да бъде в основата на външната ни политика…
Културната дипломация е за опазване, но също така и за иновации и нови идеи. Ако наистина искаме да поставим културата в основата на външната си политика – тогава се нуждаем от цяла Европа… Всички държави-членки имат свое силно културно наследство. Всички ние имаме дълбоки и жизнени културни отношения с трети страни. Това многообразие е нашата сила…“
А в чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предлага модел за културно сътрудничество между държавите от ЕС, ...чрез „културна дипломация“ за насърчаване на глобален ред, основан на мир, както и на принципите на правовата държава, свободата на изразяване, взаимното разбирателство и зачитането на основните права…
Приема се, че мисълта за „културна дипломация“ активно се налага в международните отношения като подход, в началото на 30-те години, когато произведенията на изкуството, природните забележителности и културното наследство като цяло, се използват като инструмент на политиката на съответната страна за изграждане на нейния положителен образ. Да бъде възприемана като държава с потенциал и добри перспективи за партньорство.
Вече имахме възможност да представим позицията и отношението към културната дипломация на ръководители на дипломатическите мисии у нас – на Н. Пр. г-н Стефано Балди – извънреден и пълномощен посланик на Република Италия, както и наскоро отпътувалите от България – Н. Пр. г-н Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Чешката република и на Н. Пр. г-н Ставрос Августидис– извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
В това предаване наш гост е д-р Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. С него продължаваме разговора за мястото на културното наследство в културната дипломация и за нейната роля за развитието на успешното постигане на политически, икономически и често пъти и глобални стратегически цели.
Д-р Кирил Калев има значими изяви в областта на журналистиката, културата и дипломацията. Той е един от инициаторите и създателите на първото частно радио у нас – радио „FM+“. Композира песни, популярен изпълнител е на своята музика във формата „Изпята поезия“ и има издадени три аудиоалбума с негови творби.
От 1997 до 2001 г. д-р Кирил Калев е посланик в Република Австрия. Отличен е с „Голям почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия“. Автор е на книгата „Традиция и бъдеще – 120 години дипломатически отношения между България и Австрия“.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg