България посреща Международния ден на хората с увреждания 3 декември с нов социален министър. Народното събрание гласува оставката на Бисер Петков и на неговия пост е номинирана досегашната зам.-министърка на образованието Деница Сачева. Готвят се промени в Закона за социалните услуги и държава се кани да изземе функциите на гражданските организации, които се борят за включване и по-добро качество на живот за хората с увреждания. Оказа се също така, че България е заменила системата си от големи, стари сиропиталища с нови, които обаче продължават да функционират като институции, отделящи децата с увреждания и допринасящи за продължаващата им социална изолация – според доклад на Интернационал за правата на хората с увреждания (ИПХУ).

За целта са похарчени над 250 млн. евро. За какво са дадени тези пари?

"За да има пак домове. На места има качествена услуга, защото хората са качествени, а на други – не. Резултатът е още веднъж от същото" – коментира в "Нашият ден" Капка Панайотова от Центъра за независим живот.

На какви предизвикателства трябва да отговори новият социален министър, за да не се превърне в нещо като Дядо Коледа от песента, който идва в града, оставя подаръци и си тръгва?

"Предизвикателството на днешния ден е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му.

Социалният министър трябва да бъде човек с представа от публичната среда и публичните услуги. Трябва да работи за добрата връзка между трите министерства, които отговарят за публичната сфера: образование, здравеопазване, социални услуги, тъй като в момента публичните услуги не са отворени, не са направени така, че да се ползват от тях онези, които имат най-голяма нужда – хората с увреждания."

"Подкрепата за хората с увреждания няма да е ефективна, ако не обхваща цялото семейство" – каза от своя страна в предаването Кремена Стоянова – председател на сдружение "Паралелен свят", Пловдив. 

Сдружението е организирано от родители на деца с интелектуални увреждания. Историята му започва през 2010-а със 7 души, сега хората в нея са над 80.

Част от тяхната дейност е работилница и книжарница "Надежда" – там се продават сувенирите, които младежите изработват, наред с книги и канцеларски материали. Идеята е да се даде възможност на децата със затруднения да могат да работят, да се развиват според възможностите си и да водят пълноценен живот.