В навечерието на Никулден отбелязваме в броя на „Премълчаната история“ 100-годишния юбилей на писателя Николай Хайтов. Авторът на „Диви разкази“, „Шумки от габър“, „Родопски властелини“ е роден на 15.ІХ.1919 г. в родопското село Яврово. Първоначално лесничей, той става известен с „Диви разкази“ и се превръща в един от най-влиятелните, почитани и обичани български писатели. Бихме могли дори да кажем, че заедно с Вера Мутафчиева и Йордан Радичков той е от тримата ГОЛЕМИ белетристи, творили в края на ХХ и в първите години на ХХІ век. По негови сценарии са снимани множество филми, най-известни от които са „Козият рог“ и сериалът за капитан Петко войвода.
Зачинател на спора за гроба на Левски, радетел-пурист за чистотата на българския език, Николай Хайтов познаваме с непримиримите му позиции по всякакви обществени, политически и културни въпроси, понякога твърде националистически обагрени. Познаваме го и с някои твърде противоречиви негови публични действия с немалкото ширещи се слухове, засягащи личността му: опитът му да си присвои книгата „Забравени от небето“ на Екатерина Томова; двусмислената му поява в жилището на Яна Язова след смъртта ѝ; ролята му като председател на Съюза на българските писатели при разцеплението в началото на 90-те.
Тъй или иначе, Николай Хайтов е ярка българска фигура от втората половина на ХХ век, за значението и в двете посоки на която говорим със сина му Здравец Хайтов, архитект, с поета и критика Елена Алекова и с литературния критик, историк и изследовател на българската културна история проф. Николай Аретов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
