Родени с телефон

Китай е първата страна в света, която обяви зависимостта от смартфон за заболяване. Там има лагери за "дигитален детокс", в които родители изпращат тийнейджърите си. Тези лагери много приличат на казарма. Ние не сме китайци, но сме родители и с нарастваща тревога наблюдаваме зависимостта на децата си от телефоните. 

Родени между 1995-а и 2012 г., така нареченото поколение Z или iGen, растат със смартфони, имат профил в "Инстаграм" още преди да влязат в гимназия и не си спомнят времето преди интернет.

Навлизането на смартфона радикално промени всеки аспект от живота на тийнейджърите – от естеството на техните социални контакти до психичното им здраве.

Всички виждаме негативите на продължителното време, което децата прекарват с телефона – ще ги познаете по изгърбената стойка и двойната брадичка, която формират от ранна възраст.

Наред с това тенденцията има и положителни страни – тъй като са по-малко склонни да напуснат дома си (стига той да осигурява добра интернет връзка), днешните юноши са по-малко склонни да злоупотребяват с алкохол, да шофират в нетрезво състояние и да правят секс. Раждаемостта сред тийнейджърите се понижава, за Северна Америка например с рекордните 67% през 2016-а спрямо пика и през 90-те години на ХХ в.

Същевременно можем да говорим за истинска криза на психичното здраве. Днешните деца са много по-лабилни емоционално, те са силно зависими от оценката на околните и се изправят през форми на кибертормоз или манипулации, непознати за предходните поколение. 

От 2011 г. насам нивата на депресия сред тийнейджърите и самоубийствата в тази възрастова група бележат драстичен ръст. Не би било преувеличено да опишем поколението Z като изправено пред най-тежката криза с душевното здраве от десетилетия насам. До голяма степен за влошаването на това положение са виновни техните телефони.

Това ни изправя пред нови предизвикателства като родители. Не помага нито игнорирането на проблема, нито отнемането на телефона. Преди да се намесим по някакъв начин, е добре да се вгледаме в собственото си поведение, защото, ако самите ние сме сраснали с телефона, няма как да искаме от детето си да го оставя за известно време.

А времето без смартфон е важно

„Тийнейджърите, които прекарват повече от средното време пред екрана, са по-склонни да бъдат нещастни, а онези, които влагат това време във всякакви други дейности, са по-склонни да бъдат щастливи. Няма нито едно изключение – всички дейности пред екрана са свързани с по-малко щастие, а всички дейности, за чието извършване не стоим пред екран, водят до повече щастие“ – пище Джийн М. Туенге в прочутата си статия "Унищожиха ли смартфоните цяло поколение?", публикувана в сп. "Атлантик".

Затова е важно да познаваме и наблюдаваме децата си, а когато решим да се намесим, да го правим разумно, последователно и спокойно. 

Чуйте съветите на психолога Анна Тодорова.