„Втората част на разговора“ е есеистичен текст от Цветан Стоянов, адаптиран и поставен в Радиотеатъра от Иван Добчев през 2009 г. Разказва се за един въображаем разговор между Христо Ботев и Любен Каравелов точно преди Христо Ботев да умре, точно в мига – разтеглен до безкрайност – в който куршумът вече е изстрелян, вече лети към челото му. Разговорът е в диалогична форма, но превес има Ботев, самият той излага аргументите на Каравелов по-добре и от самия него. Това е и формата на общуване, която самият Цветан Стоянов практикува, нещо като запазен индивидуализиращ знак на присъствие.
Тончо Жечев казва: „Литературният маниер на Цветан извираше от неговата природа, от неговия характер и възпитание. В другарските спорове той с лекота отгатваше, понякога по-добре изразяваше нашите собствени възражения. С водопад от красноречие развиваше контрааргументите на собственото си построение. В сложно устроения му дух сякаш едновременно живееха и неговото, и моето, почти така както иска старецът Зосима. И той свободно можеше да бъде оставен в странен диалог със самия себе си“.
Есето е написано около 1963 г. и е публикувано едва след смъртта на автора си. Но то звучи все по-актуално и днес. И защото привикнахме патриотизмът ни да се излива във все по-плоски и еднопланови форми, не е лошо да се вслушаме отново в пророческите думи и размисли на големия български есеист.
Интервю на Ина Вълчанова с режисьора Иван Добчев, направено по повод премирата в Радиотеатъра на „Втората част на разговора“ от Цветан Стоянов на 4 октомври 2009 година.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg