Национален фонд „Култура“ започна инициатива за издирване, реставрация и дигитализация на български кинолюбителски филми. По случай Деня на българското кино – 13 януари, на който днес се навършват 105 години от прожекцията на първия български филм – „Българан е галант“, фондът ще представи резултатите от проекта си на специална празнична прожекция.
Под наслов „Празник на всички, които правят кино“ от 17.30 часа в кино „Одеон“ ще бъдат показани лентите на кинолюбители от Шумен. Те представят алтернативен на официалното кино поглед върху съвремието ни. Сред филмите, включени в прожекцията, е първият български аматьорски филм от 1937 година – „Мадара“ на Ростислав Бакалов. Филмът представя невиждани досега кадри на Мадарския конник. Неговата прожекция ще бъде съпроводена от живо изпълнение на пиано. В едночасовата празнична кинопрограма са включени още три филма на шуменски автори от киноклуб „Мадарски конник“ – „Юбилейно ежедневие“, „Нишки от историята“ и „10 тона нежност“. Всички те показват неотразени събития от историята на града. Киноклубът е сред основателите на аматьорското филмово движение. Той развива своята дейност в едно от трите най-стари български читалища – „Добри Войников - 1856“.
Всички ленти, които ще бъдат показани в кино „Одеон“, са дигитализирани по проекта „Киноспомен за родния край. Дигитален филмов архив“, финансиран по програма „Културно наследство и културен туризъм“ на Национален фонд „Култура“. Те ще бъдат представени от филмовия изследовател Александър Донев, който е инициатор за съхранението на любителските филми у нас.
Дигитализацията на кинолюбителски филми е нова тенденция в Европа. България е третата страна след Австрия и Холандия, която прави подобен опит. Идеята е да се издирят, дигитализират и пуснат за свободен достъп всички налични български кинолюбителски филми. Резултатите са обнадеждаващи, смята Радослав Марков, независим експерт по киноархивите, от когото в звуковия файл можете да разберете повече за инициативата и празничната прожекция.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg