Барокова музика звуча в началото на годината в Националната опера в Амстердам със седем представления на „Роделинда“ от Георг Фридрих Хендел. Тя е сред най-изпълняваните музикалносценични произведения на немския композитор и е свързана с важно събитие от историята на неговите опери. Спектакъл, състоял се на 26 юни 1920 г. в Гьотинген, подготвен от ентусиазирания музикален историк Оскар Хаген, слага началото на възраждането на оперите на Хендел след почти два века забвение. Тогава се основава и ежегодният Хенделов фестивал в Гьотинген.
Постановката в Амстердам е на Клаус Гут – един от водещите немски режисьори днес. Той е познат на холандската публика с продукциите на „Дон Жуан“ на Моцарт и на „Йефта“, последната оратория на Хендел. По време на увертюрата зрителят се запознава с предисловието към операта чрез изобразено върху завесата родословно дърво на кралския род на Ломбардия през VII век. Борбата за трона в Милано е в центъра на интригата. Крал Бертаридо е прогонен от престола от претендента Гримоалдо в съюз с коварния интригант Гарибалдо. Съпругата на краля Роделинда и синът ѝ Флавио са оставени сами, като всички смятат Бертаридо за мъртъв. За да се качи на трона Гримоалдо иска да се ожени за Роделинда, която се съгласява при едно условие – той първо със собствените си ръце трябва да убие сина ѝ, за да докаже, че е истински тиранин. Режисьорът се концентрира върху този ключов момент в интригата и прави задълбочен психологически прочит на семейната драма през погледа на малкия Флавио. От епизодичен, ням герой, детето се превръща във важно действащо лице. Бурните събития в операта са разказани през очите на Флавио, който е свидетел на сцени на насилие и предателство. От място на спокойствие и уют бащиният му дом се превръща в бурно море, изпълнено с хора, устремени към власт. Скиците, които детето рисува, са прожектирани в уголемен размер върху стените на къщата. Образите, родени във съзнанието на Флавио, се превръщат дори в живи фигури в човешки ръст, носещи чудовищни маски. Ролята бе прекрасно изиграна от колумбийския актьор Фабиан Аугусто Гомес. Декорът на постановката – дело на Кристиян Шмит, изобразява характерна аристократична къща в джорджиански стил, с което се прави историческа връзка с годината на създаването на „Роделинда“ – 1725 в Лондон, когато на власт е крал Джордж I. Бялата, двуетажна конструкция е разделена на три части, като с помощта на въртяща се сцена героите са видими едновременно в различни помещения. Спалнята на Роделинда е на втория етаж, а стълбите, водещи към нея, символизират изкачването към властта. Детайлното изработване на движенията на персонажите допълва и разнообразява дългите „да капо“ арии.
На моменти Клаус Гут си служи и с хумор. Костюмите, също проектирани от Шмит, са решени в строги и много елегантни вечерни тоалети. Сценичната картина е само в черно и бяло, като подиумът е великолепно осветен чрез странични прожектори. Въздействаща, стилна режисура, която вече бе играна в няколко водещи европейски театри.
Вокалният екип в шестте солистични роли бе много силен и хомогенен. Впечатленията ми са от неделния спектакъл на 19 януари. „Роделинда“ е играна за последен път в Амстердам през далечната 1973 г. Тогава в богатата централна партия на решителната кралица е блестяла Джоан Съдърланд. В сегашната серия Роделинда пя британката Люси Кроу. С много сигурна техника тя се справи чудесно с поредицата от разнородни по характер арии – от прочувствени ламенти до бляскави виртуозни демонстрации. Сопраното пя със свеж, ясен, светъл тон и много леко звукоизвличане. Кроу показа голяма гъвкавост във високия регистър, в който майсторски използва ефектни стакати. Певицата можеше да поднесе по-релефно текста, който дори в речитативите бе силно вокализиран.
Като прогонения владетел Бертаридо – партия, написана за прочутия кастрат Сенезино, блесна известният контратенор Бежун Мета. Изпълнението на американеца се запомни с голям музикален финес, пробивна, плавна емисия, богат изразителен тон. Вокалното майсторство на Мета бе подчинено в изразяване на чувства, които достигаха до зрителя. Контратенорът изпя изящно, с дълги линии прочутото встъпително ларго „Dove sei“, както и арията в кралските градини. Бравурните пасажи също бяха прецизни, без следа от самоцелна показност. Гласовете на Кроу и Мета се сляха изключително красиво в дългия дует, с който завършва второ действие.
Тенорът Бернард Рихтер изпълни ролята на узурпатора на трона Гримоалдо, който в крайна сметка проявява смирение. Швейцарецът притежава лиричен глас с интересен, красив тембър. Рихтер премина безпроблемно и през най-орнаментираните пасажи. Безспорният злодей в операта е безскрупулният властолюбец Гарибалдо, изпълнен сигурно от тембристия италиански бас Лука Титото с чудесен стил и рядко срещана подвижност за нисък мъжки глас. Впечатляващ бе и другият контратенор – Лоурънс Задзо, като Унулфо, верния другар на Бертаридо – великолепен Хенделов стилист. Вокалния екип допълни сръбската певица Катарина Брадич, която пя с простуда. С подвижен, топъл лиричен глас мецосопранът се справи достойно с трудните арии на Едуидже, сестрата на Бертаридо.
Солистите бяха съпроводени от един от най-добрите барокови ансамбли днес – „Кончерто Кьолн“. Водени от италианеца Рикардо Минази, музикантите свириха с голямо вдъхновение, ангажираност, енергия и впечатлиха с лек, прецизен, изразителен звук. Те безспорно се превърнаха в действащо лице в спектакъла. „Кончерто Кьолн“, който свири на исторически автентични инструменти, посвещава голяма част от дейността си в преоткриване на забравени творби от бароковата епоха.
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне" не можеше да подмине тази кръгла годишнина и предложи за финал на сезона нова постановка на последната творба на Пучини – "Турандот". Още повече, че Брюксел е градът, в който композиторът прекарва..
"В постановката от 13 януари 2024 година Игор Головатенко в ролята на Монфорте не само интерпретира въздействащо мелодиите на Верди, но и конфликта между политиката и бащинския дълг. За разлика от него специалистът по белканто Джон Озбърн има малко пространство за извява в ролята на Ариго, и не показва апломба, с който обикновено блести в роли от..
Предстои 14-ото издание на Arbanassi Summer Music от 7 до 12 юли в архитектурния резерват Арбанаси. Организират го контрабасистката Юлита Фъсева и нейният съпруг обоистът Димитри Местдаг. Двамата живеят и работят в Белгия, но оценяват магията на Арбанаси и възможността да правят бутиков фестивал, заобиколени от приятели и съмишленици. "Специалното в..
Интересен, динамичен, разнообразен бе сезон 2023/2024 на Симфоничния оркестър на БНР. Новият главен диригент на състава Константин Илиевски предложи цялостна концертна програма, в която бе дадено преимущество на някои от най-обещаващите млади български музиканти, оркестър и публика се срещнаха с нови солисти и диригенти, почетени бяха годишнини на..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
"В постановката от 13 януари 2024 година Игор Головатенко в ролята на Монфорте не само интерпретира въздействащо мелодиите на Верди, но и конфликта между..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg